Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Sea Raven

Страници: 1 2 [3] 4 5 6
31
Композитни лъкове / Re: Грузински сслр
« -: Март 02, 2015, 02:05:20 pm »
Стана малко проблем с тази публикации, човека който ми прати сайта и снимки помоли да не се публикува в интернет защото сайта май още е в проект и има някакъв проблем с музея. Така че ще помоля сайта и снимките да не излизат от тук че му обещах. По принцип този грузински приятел ми иска да му направя долния сванети лък, под тройния, има подробни мерки и много детайлни снимки в случай че някой се навие. аз му отказах защото се парих вече и не взимам поръчки.

32
Композитни лъкове / Re: Грузински сслр
« -: Февруари 27, 2015, 08:15:30 pm »
И грузинците не са много наясно,как е работил този лък, днес това ми го пусна един познат грузински археолог. Долният сванетски лък е идеално запазен, става за въстановка.

33
Композитни лъкове / Грузински сслр
« -: Февруари 27, 2015, 12:02:00 pm »
http://www.gotscha.nl/nl-actueel.htm

Тройният лък е уникален, не бях виждал до сега такова нещо. :o

Имат един отлично запазен сванети лък от 13 век, този под тройния.

34
Триона не е толкова сложен инструмент, може просто да е нащърбен нож. Виждал съм триони от древен Египет.

Сещам се за Александър Селкирк, според описанието на моряците които го намерили той бил оставен с един мускет, нож и малко барут и куршуми.
Когато му свършили куршумите направил от ножа си трион, с него нарязал цевта на мускета и си направил рибарски куки с които ловял риба за прехрана. Както и с лов на диви кози с голи ръце.

Лъкът със застъпващи се снадки е изкарал удивително дълго време, първите "хунски" лъкове са на сюн ну и са от около втори-първи век. пр. н. е.
Какво толкова им е било сложното че да не ги приложат до 6-7 век?

Сюн ну създават градски тип цивилизация, съответно имат работилници и прозводствени центрове, не винаги им се е налагало да дялкат в юртите на ръка като монголците.

35
Не съм казал че тюркутите са я открили.
Казвам че започват наново да я използват около 7-8 века след като скитите спират да правят скитските си лъкове.

36
Това че сслр се правят от парчета понеже в степите няма дървета надали е вярно, говорил съм с казахстанци и те казват че дори и в най сухата и безлесна степ има достатъчно дълги клони покрай потоци и лесополоси за да се направят няколкометрови пръти за юрти камо ли заготовка за лък.
 Причината ядрото да е от парчета а не цяло е за олекотяване и здравина.
То и едно ядро колко да е дълго, метър и малко, не е проблем ако се търси цяло парче.
За различните части на ядрото се търси материал с различни качества, и вместо да удебеляваме дръжката на един цял клон просто я правим тъничка но от яко дърво, сиите също а работещите части от друго по еластично и подходящо дърво, така се пести материал без да се губи здравина.

При ранните лъкове при които имаме снадка тип застъпване парчетата са общо две, застъпването става в дръжката но за да издържи дръжката е дълга над 20 см. освен това се укрепва с костени пластини, така се получава формата на хунските и хунобългарските лъкове с дългите дръжки и от там асиметрията разбира се защото лъкът става около 150-160 см.

Сиите там също са огънати части от раменете, за да не се изправят при опъване те също се укрепват с кости.
Има и модели при които сиите са отделни парчета но снадката пак е застъпване, лошото е че при опън винаги ми се изправя ъгъла рамо-сия.
При V образната снадка не ми се изправя защото при нея парчетата са със странично зацепване едно в друго, освен това там не е нужна толкова площ за залепване заради това странично захващане за разлика от застъпването което е по подвижно някакси и не държи форма.
А и материала при ве образна снадка винаги е по малко така че ядрото се олекотява наполовина като собствено тегло.

След 7 век тюркутите започват да слагат отделно парче за дръжка и две отделни парчета за сии, така лъкът от две летви слепени в средата и с огънати за сии краища става класическият вид с едно парче дръжка, две за рамене и две за сии.

За да се получи този номер обаче снадката застъпване не работи защото тя иска площ и лъкът ще стане като лонгбоу, за това се измисля икономичната но по здрава V образна снадка която се ползва и до днес.

37
Според мен основна причина за поява на ССЛР по принцип е опитомяването на коня. Първите които яхват кон и се опитват да стрелят от него се сблъскват с проблема на дължината на лъка, най ранните сслр са скитските, преди това не е имало армии от конни стрелци и нуждата от къс лък не е била толкова голяма. Когато конният стрелец става основа на армията както при скити и парти се налага и лъкът да се скъси, единственият вариант е да стане сложносъставен, иначе няма КПД.

В Европа лъкът не е основно оръжие до идването на конните стрелци в края на 4 век, преди това европейците се сблъскват със скити и парти но не на своя територия и лъкът като оръжие не става популярен, когато обаче хуните разбиват римските легиони римляните веднага си променят концепцията за водене на бой и признават че лъкът не е недостойно оръжие и започват първо да наемат хуни в армията си, да създават корпуси от конни стрелци и въвеждат хунският лък познат като римски лък, в Лондон дори е намерена работилница за такива лъкове. През цялата античност стрелците и прашкарите се смятат за помощни войски от страхливи варвари, за истинският римлянин най достойно е било да убие човек с меч като го гледа в очите отблизо.   И разбира се влагата, другият основен фактор. На изток наистина климата е по сух независимо дали става въпрос за Монголия или за Персия, за това и там юртите са възможни и карат понякога по над сто години в монголските степи а в Плиска една юрта ми изгни пред очите за три сезона. Европа е доста по влажна особено северозападна Европа и за това в Англия или скандинавието сслр не се е наложил. Но в Европа никога не е имало масово конни стрелци в армиите като изключим ВПН и унгарците а конни стрелци със селфове не мога да си представя.

38
Прости лъкове / Re: проект с бряст
« -: Февруари 16, 2015, 11:46:50 am »
Крехка е и е трошлива но според мен издържа на компресия защото е плътна. Когато правех брястови лъкове се опитвах да имитирам тисовия вариант. Не мога да кажа колко да е сърцевината, около не по вече от една трета в дръжката ако се прави D сечение като на лонгбоу, към краищата изтънява и на около 15 см. преди ноковете сърцевината свършва. Иначе трябва да се отнема на слоеве бялата част откъм гърба на лъка както при тиса а това не съм го опитвал и нямам представа дали ще стане. Правил съм два лъка само от бяла част, и двата се сетнаха много, тези в които оставях сърцевина изобщо не се сетваха. Хубавото на бряста е че съковете и чеповете изглежда изобщо не му влияят, не го отслабват поне доколкото забелязах, така че може да се получат интересни форми с тях тип "драконов гръб".

39
Винаги съм ти се радвал на перфекционизма дори и в най стандартни и обикновенни неща. Моите тепелици са най обикновенни изрезки прави отдолу, дефакто трупче изрязано отгоре като дъга, захващам го здраво за менгемето и си напъвам върху него. А тилера ми е една дъска от пале с навити дебели винтове вместо запречки за тетивата. :D

40
Прости лъкове / Re: проект с бряст
« -: Февруари 12, 2015, 04:41:02 pm »
Оха, бряста е дърво пълно с изненади. :D  Когато започнах със селфовете работех предимно с бряст, повечето от лъковете ми са от това дърво, много е особено. Пробвах с черница, ясен, акация, маклура, дрян, сигурно и още нещо съм дялкал за което не се сещам сега но бряста ми хареса най много въпреки че от всичките е най гаден за работа.

Аз търсех нещо което наричам червен бряст, не знам дали е правилно но това е дърво с много голяма сърцевина, при правилно отнемане се получава ефекта на тиса. Сърцевината е много твърда, трошлива и много трудно се огъва, бялата част е гъвкава и я допълва.

Бряста се суче като жив когато е суров, на мен почти винаги ми правеше обратен сет което си е бонус, двете части на дървото имат различна влага и съхнат по различен начин.
Последно от бряст правих един 125 либров лонгбоу тип Мери Роуз стандарт.

Много интересно дърво, имам един хубав двуметров ствол в мазето, кога ли ще му дойде времето.

А цепенето на бряст е незабравимо приключение.

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=566557433369164&set=a.541077909250450.126957.100000447370517&type=3&theater

41
Стрелба / Re: Стрелба уж "Arab Archery"
« -: Февруари 04, 2015, 04:53:14 pm »
Този на снимката е манчу арчър, имат удивително големи лъкове, около 175 см. по корема а май има и по дълги. Стрелите им са около 90 см. и опъна е до откат, колкото се обърне назад ставата. Лъковете са като монголските, слабо рефлексни и с дълги рамене, предполагам това е заради студа, не рискуват със силно огъване. Най добрият спец в Европа по манчу лъкове е Петер Декер, вижте му профила, прави лъкове и също така колекционира оргинални запазени.

https://www.facebook.com/dekkerpeter?fref=ts

Грамадна тояга е манчурския лък.
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10152151823476056&set=a.10152151826246056&type=3&theater

42
Видеотеки / Re: Mongol
« -: Октомври 30, 2014, 10:29:34 am »
И аз съм останал с такова впечатление за монголите, стрелят както им падне. По често слагат стрелата вътрешно на лъка като европейците. Самата стрела я слагат окачена на тетивата малко над ръката, мислех че е за прицелване защото така дигат мерната линия нагоре. Иначе наистина излиза че монголците единствени имат непрекъсната традиция в лъкоправенето, за съжаление почти нищо не съм виждал от тях като клипчета или статии, мяркал съм едно късо клипче и една две съвсем малки статии с няколко снимки. Ако някой има нещо подръка пуснете че ми е интересно. Монголския лък е груб, тежък, масивен и много слабо рефлексен, при техните климатични условия няма друг начин.

43
Пролетта като правих ремонт ми трябваше една лайсна за вратата вкъщи, измерил съм я в бързината в ярдове по навик. Момчето в Баумакс ме гледаше странно докато преобразувах в сантиметри.:D  Сигурно мога с по голяма точност да кажа един отрязък колко инча е отколкото сантиметри.

44
Материали / Re: Материали за тетива
« -: Септември 28, 2014, 05:44:04 pm »
Аз май и преди писах ама пак да кажа, ако не държите на марка или цвят си вземете някакъв полиестерен конец. На женския пазар в Сф има едно магазинче за конци и канапи, известно е, от там си взимам един бял полиестерен конец. На пластмасова планка е намотан, не е на макара. Стотина метра струват около два лв. и стотинки. Това е най добрият материал който съм пробвал за тетива, имам един лък с който са направени около двадест хиляди истрела според човека и е още с тази си тетива, няма късане това. Сървинга го правя с някакъв здрав полиестерен конец но това са глезотии както ще ви каже всеки активен стрелец. Най добрият сървинг се прави от медицински анкерпласт, от този розовия на макаричка. Правите по две три намотки на съответните места и ще изкара много по дълто от който и да е конец.  Този номер го правят всички активни стрелци които познавам, стига да не държите на външен вид това е най доброто решение.
Оргиналните тетиви са се правели от естествени влакна или сурова кожа /съръм/, това е много здрав материал. Обработва се с урина или вар, от нея сега се правят бичове и конска амуниция.Ако правех сега естествена тетива сигурно ще пробвам със съръм.

45
Търся / Re: вътрешни рогови ивици
« -: Август 21, 2014, 12:07:18 pm »
Май имам няколко такива но не помня колко и в какво състояние са, ще погледна довечера и ще ти ги снимам, ако ти вършат работа ти ги пращам.

Страници: 1 2 [3] 4 5 6