Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - thefly

Страници: [1] 2
1
За чувала - разбрах, благодаря! Почвам да конкурирам клошарите и да събирам торбички :)

За водача... да, твърд е. Ще пробвам с нещо по-щадящо на лъка, който правя. Отначало също мислех, че не би трябвало да се стреля с такова нещо като ще учим инстинктивна стрелба. После изчетох страшни описания на чупещи се при изстрела стрели и поразиите, които могат да се случат на ръката, която държи лъка, та... мисля да сложа водач все пак.

2
Primitive, би ли показал снимка/схема на тези натъпкани пликове, за които говориш? Защото чувалът, който ползвам (натъпкан с плява) понякога спира ефективно стрелата, но понякога стрелата минава през него свободно, а лъкът, с който стрелям сега е наистина МНОГО слаб :)

И още, на тема повреждането на оперението на стрелите... Перата ги закрепвам със секундно лепило и в началото често се повреждаха именно при преминаването през чувала. Чупеха се в предната част. След това усъвършенствах технологията и сега повредите по оперението са предимно по долното перо, което минава през водача. Перото изтънява и перушинките леко се скъсяват. Видимо се забелязва след 40-50 изстрела. Може ли някак да се противодейства на това износване? С различен материал/форма на водача? Без водач, а само с ръкавица?

3
Здравейте! Искам да попитам за препоръки относно използването на конкретно дърво.

Докато си правя "големия" лък отработвам някои действия на едно по-малко парче от същото дърво (мъждрян), което ми остана след цепенето. По време на работата се получиха някои проблеми (малкият ми син бастиса на едно-две места първия слой) и се появиха други (няколко малки чепчета и едно по-голямо). Това е дървото преди да му сваля ликото:



Оранжевите точки маркират чепчетата. С голямата точка маркирам увеличеното изображение на следващия кадър. Сините точки маркират по-грубите нарушавания на слоя за гърба. Голямата точка е за увеличеното изображение.




Отляво е най-големия чеп. Диаметърът му е 6-7 мм и преминава през цялата дебелина на дървото. Отдясно са нарушенията в слоя за гърба.




Това е гърба на дървото с най-тежките дефекти след махане на ликото. Между другото, поради липса на рогов инструмент, махнах ликото с ръба на едно длето. Мисля, че се получи добре. Или? :)


И въпросът ми към майсторите с опит: За какво е най-удачно да употребя това парче дърво?

Дълго е към 160 см. Мислех си или да го направя на къс лък, при което да ползвам сухожилия за да премахна влиянието на дефектите по гърба (primitive ми каза, че за подобна употреба на сухожилията, ако съм го разбрал правилно); или да направя някакъв съставен лък, като срежа дървото на две на подходящо място. Тогава пак може да се пробва работата със сухожилия, за която тепърва има да чета и питам.

4
Чувалът, натъпкан с торбички, звучи рАзумно, да. А в Амазон видях и мишени от т.нар. Self Healing Foam. Попрочетох тук-там и аз нета и ми се видя любопитно. В България да има нещо такова? Не че 15 паунда са нещо неоправдано като цена :)

5
Здравейте! Бихте ли споделили кой какво ползва за мишена и въобще как си оборудва мястото за стрелба?

Моят скромен опит:

1. Когато стрелям на село има широка ливада с естествен бруствер. За мишена ползвам чувал, натъпкан с плява. Минуси: понякога стрелата се запилява из тревата, когато надскочи бруствера (не е много висок); мишената трябва да се пази от влага.
2. Когато стрелям в София ползвам широко място до блока. Минуси: неудобно е да се влачи чувала до там; от него излиза прах и сламки и жена ми може и да се разбунтува по някое време. Няма естествен бруствер, затова улавям стрелите с картони от големи кашони, но и това е неудобно за пренасяне.

Мислил съм да потърся някакво квадратно парче пенополиуретан или друга такава пяна, за да го ползвам като мишена, а за "бруствер" - да направя някаква разглобяема, компактна за пренасяне, конструкция от две рейки с опънат между тях плат. Примерно 2 метра широка и метър висока.

За да не откривам топлата вода моля за споделяне на работещи решения :) Благодаря предварително!

6
Питах за влажността, защото в пост на xenos (ако не се лъжа) се говореше, че да, лъкът трябва да си върне загубената по време на нагряването влага, но е хубаво да се тилерова при средна влажност, защото повишената влажност допринася за увеличаване на сета. А засега нямам хигромер.

7
Как да ти кажа... при всички случаи ми се искаше раменете на лъка да са симетрични и избрах да ги осиметрича така. За това имам 101 обективни причини, като първата и най-важната е, че съм абсолютен аджамия :)) В този ред на мисли "следване на тетивата" за мен поне е пътем мерната фраза, но какво точно значи и какво е значението ѝ за стрелбата идея си нямам. Все още!

А за тилероването не трябва ли да се изчака малко по-сухо време?

8
Композитните лъкове и на мен са ми интересни, така като ги гледам, но се боя, че искат много условия и материали, до които нямам директен достъп. Още благославям nameless за великолепните пера, които ми изпрати и гледам да ги използвам максимално пестеливо :)

А сега - по темата: одисеята с огъването/изправянето приключи. Не знам какво ще се случи с лъка след като го освободих от стягите (държах го в тях 3-4 дни), но засега резултатът определено надмина очакванията ми:



Най-лявата фотка е централната линия след изправянето (и която преди приличаше на дрогирана змия). Следващите отдясно са фас на лъка преди/след. Вижда се ясно лекото изкривяване на горното рамо на лъка, чупката при дръжката и завитото като околовръстен път долно рамо. Следващите снимки са отново преди/след, но в профил. Не че държах много на тази корекция, но покрай другите, направих и нея. И се получи. Честно казано - изключително доволен съм и наистина не очаквах толкова добри резултати! Имам предвид - като за първо изправяне, като за проба на всичко по материална част и технология, като за първи лък въобще... Дано по-нататък не го изпортя :)

Изводите от цялото приключение:

1. Да, възможно е да се направят всички корекции наведнъж.
2. Изключително бърз процес е. Като изключим времето за мислене и кършене на пръсти, правенето на установката за парене и станока за изправяне е макс час и половина. При втори и следващ опит ще е не повече от 40 минути. Следва стандартно разпалване на огън. Час и нещо се въртиш наоколо, докато си пийваш винцето и си четеш книжка. Самото изправяне е за 10-на секунди.
3. Методиката може да се подобри още: да се пробва изправяне без да се вади от ръкава за парене (но повече ми допада втория вариант...) и втори вариант: още по-добра настройка на станока, така че да работи само един човек и да ползва не повече от една основна стяга. По-късно ще пусна схема на огъване/изправяне на строгия съд на знаещите.
4. Покрай мисленето на тази тема си припомних някои неща от съпромата и ги съчетах с изключително скромния си опит по изправянето (и чупенето!) на стрели, та някой ден и това ще го напиша. Няма да е божие откровение за опитните тук, но на новобранците като мен може да е полезно :)

9
Благодаря, primitive! Да, явно всеки луд с номера си, та затова се захванах с толкова кривундели наведнъж, но... имам смекчаващи вината обстоятелства. Първо, обещах на дървото, когато го сякох, че наистина ще се опитам да стане на лък :) Корекции на зелено нямаше как да му направя, защото го суших година, преди да го разцепя и издялам грубо. Интересното е, че окончателната си форма то намери едва след издялването. И ми се искаше да опитам все пак да го изправя, защото при успех ще имаме технология, с която да се решават всякакви проблеми.

Държа си в главата и варианта за корекции на парче с горещ въздух, но първо ще видя какво се е получило от парата :)

10
Изправяне на лък (наивен опит за отчет)

При дялането на лъка възприех различен подход от този на xenos: вместо да начертая права централна линия и да наместя контурите на лъка в габарита на цепеницата, избрах да следвам естествената нишка на дървото. Мисля, че този подход ще подобри еластичността и здравината на лъка при стрелба. Дали е правилно - времето ще покаже. Минусът: след грубото издялване с рукан лъкът придоби S-образна форма.

В този си вид лъкът престоя почти година, докато измисля как да го изправя и докато се престраша. По принцип знам, че дървото се огъва с помощта на пара и първият вариант, който ми хрумна, беше да разположа лъка над напълнен с вода улук, под който да запаля огън. Много наивно решение, разбира се, което беше бракувано на момента. Обърнах се към Интернет, но не успях да намеря това, което ми трябваше: компактна, лесна за правене установка за парене и указания за работа с нея. Затова си я измислих.

Вместо кутия за парене реших да ползвам някакъв ръкав, който да издържи температурата и налягането на парата. Ако намерех такъв ръкав от тънък и прозрачен материал имах намерението да пробвам да огъвам лъка директно върху установката за парене без да го вадя от ръкава. Това щеше да ми даде допълнително време за прецизно изправяне на лъка. В ръкава мислех да мушна пръстени от тънък тел, които да му дадат форма. За самото изправяне мислех да си направя станок от две талпи, към които да закрепя летвички, които да отговарят на формата, която искам да придобие лъка и да го притегна към тях с дърводелски стяги. Парата щях да получа в голяма тенджера с нарочно направен капак и нагряване от котлон. Цялата система и работата с нея ми бяха неясни. Реших, че в момента на правенето ще уточнявам детайлите.

В резултат се получи нещо доста различно, като се запазиха само основните елементи от системата. За да спестя време ще опиша само финалния вариант.


Общ вид на работното място. На преден план е станока за огъване, а отзад е установката за парене.


Установката за парене. Ръждивата ламарина предпазва сифона от нагряване. Ръкавът е сложно-съставен ;) за да тествам едновременно и двата материала. Избрах прозрачния найлон, за да мога да виждам все пак какво става по време на процедурата. Оказва се полезно за да се следи нивото на конденза и съответно - отстраняването му.

Ръкавът е от дебел найлон. Ползва се в селското стопанство за напояване. Служителите в магазина не бяха сигурни дали ще издържи на парата, затова направих пробно парене. За фиксиране на свръзките ползвах армиран скоч (разтяга се от топлината). Свръзките са стегнати с тел, защото нямах подръка свински опашчици. Парата се подвежда към ръкава от обикновен гофриран сифон. Между сифона и ръкава има къс плътен ръкав, който е затегнат върху 10-на сантиметрово парче тръба. За парогенератор ползвах малък ракиен казан вместо котлон или нагревател. Плюсове: не хабя ток; няма опасност да гръмне, ако падне прекалено нивото на водата. На казана надянах късо парче тръба, за да мога да изолирам сифона (пластмаса), от казана (метал). За изолация навих върху накрайника на сифона парче вътрешна гума. За излизане на отработилата пара и конденза направих дупчица в дъното на ръкава.

При пробата ползвах парче от същото дърво, от което е лъка (мъждрян) - едно, за да са условията максимално близки до бойните, и второ: мисля да го използвам по-нататък, та трябваше и него да изправям. Тествах всичко: установката за парене, поддържането на огъна, времето на парене и работата при изправяне на дървото на станока. Станокът е направен от двуметрова талпа 6х6 сантиметра, със здраво завинтена към нея дебела дъска.


Станокът за огъване с фиксираното в него парче дърво за проба. Дясната стяга е останала извън кадър.

За сигурност напълних ракиения казан с 6 кофи вода. Замазах го с тесто от брашно и пепел като при варене за ракия. Огънят поддържах с клечки и прочие боклучета, което се оказа лошо решение - непрекъснато трябваше да внимавам за парата. Водата завря след около 45 минути нагряване и засякох време за парене един час (един час на един инч). Докато дървото се пареше си подготвих стягите. За работа с горещото дърво имах изолационни ръкавици.

След един час парене извадих дървото от ръкава и веднага го фиксирах върху станока с помощта на две стяги.

Резултатите от пробата: установката за парене работи. Огънят трябва да се поддържа с дебели дървета, които дават жар. Времето за огъване след изваждането на дървото е 10-20 секунди, преди да започне да изстива. Това беше и най-сериозния проблем, който имаше да се решава.

Първоначално мислех последователността на работа да е такава: фиксиране на дръжката с помощта на 1-2 стяги, след това последователно изправяне на едното (1-2 стяги), и на другото рамо на лъка (още 2 стяги). Преди да заредя установката за парене пробвах тази последователност на "сухо" и се оказа, че съм много бавен. Затова помолих за помощ братовчед ми. Заедно с него оттренирахме отново огъването и пак бяхме бавни. Затова измислихме да ползваме предварителни запънки за ключовите огъвания, като основното фиксиране на лъка да е с помощта само на една стяга. Направих около 40 сухи тренировки, за да уточня последователността на всяко движение.


Парене на лъка. Ясно се вижда колко симпатично е издут ръкава. От края му излиза отработилата пара.

Паренето и огъването протече по график, като увеличих времето на парене на час и половина. Основното фиксиране стана с една стяга, а веднага след това доуточнихме огъването с допълнителните стягички. Заради влажната атмосфера и за сигурност съм решил да изчакам поне седмица, преди да освободя лъка от станока.

Резултата (снимките са завъртени на 90 градуса обратно на часовниковата стрелка):


В долният край на снимката е първото захващане на лъка, след което се превива надясно, към талпичката.


Следващата част от лъка.


Следващата част. Първото захващане е с горната червена стяга и успоредно с това (бяхме дваме!) - с долната червена стяга.


Най-горната част, заедно с горната червена стяга. Летвичките, с които се управлява кривината, са предварително заковани за талпата. Дебелината им е на око. За съжаление нямам никакъв опит, та какво ще се получи - тепърва има да се види :)

* * *

Ще съм благодарен за корекция на неминуемите грешки, които съм направил при работата и описанието :)

11
Благодаря за информацията!

Относно корекцията: изправяне на дървото. Пробвах само преди днес да го направя с лъка. Първо наблюдение: трябва да се работи със стягите Бързо :)

Съжалявам за лаконичните отговори, но пиша от телефон, а това не ми е от най-любимите занимания. По-късно ще дам всички детайли и резултати.

12
Здравейте, групата и специален привет на знаещите!

Днес направих тест на проста система за огъване на дърво с пара. Тествах със същия материал, от който правя лък. В момента дървото е огънато на станока и ми е безкрайно любопитно какъв ще е резултата. В тази връзка е и въпроса ми: колко време се изчаква, преди да се освободят стягите и дървото да е приело новата си форма?

Ако успея да изправя лъка, обещавам да публикувам пълен отчет за технологията. Ако не успея, към отчета ще има и раздел "Къде оплесках нещата".

Благодаря ви за отговорите предварително!

13
Стрелба / Re: Въпрос за опъване на тетивата
« -: Април 27, 2016, 01:32:04 pm »
Оказва се, че си имало специална джаджа за целта. Случайно попаднах тук (не съм фен на Медведев):
http://www.nexplorer.ru/news__11524.htm

И въобще... пишат по темата.

14
Стрелба / Re: Въпрос за опъване на тетивата
« -: Април 27, 2016, 09:31:16 am »
Благодаря за отговорите! И едновременно с това да споделя едно наблюдение: във форума основната част от разделите и темите като че ли повече набляга на материално-техническата част, а техниката на стрелба остава на далечна втора позиция. Има си книжки по въпроса, наистина, но дори с риск да откриваме топлата вода е хубаво да се споделят собствено-придобитите наблюдения :)

15
Стрелба / Въпрос за опъване на тетивата
« -: Април 26, 2016, 05:47:11 pm »
Привет на компанията с един ламърски въпрос в края на деня. От време навреме пострелвам и стигам до някои наблюдения. Най-първото и най-ценното е:
Няма да намериш стрела, ако я търсиш там, където я няма.

Второ наблюдение, което породи въпрос.



По принцип си стрелям така, както е на горната част от картинката, но четох, че монголци, японци, а може би и още някой, е ползвал захват при опъване на тетивата както е на долната картинка - с палец, заключен от показалеца и средния пръст. Всеки да се моли на своите си богове, лошо няма, но се замислих.

От беглите ми опити досега стигнах до истината, че изстрелите са по-точни и по-групирани, ако палецът и показалецът не притискат силно стрелата. В идеалния случай - въобще не я притискат, а само издърпват тетивата. В началото на опъването е лесно да ги държиш по-надалеко, но в края, когато стрелата е "пречупила" тетивата, пръстите притискат малко-много стрелата. И (ако е вярно наблюдението ми) - изтрелът отива малко напосоки. Замислих се защо са ползвали втория начин за опъване на лъка и ми светна, че по този начин дори и при рефлексните лъкове няма начин тетивата да ти притиска пръстите към стрелата.

Та... въпросът ми към уважаемата аудитория:
1. Вярно ли е наблюдението ми, че не е гут да се притиска стрелата? (Не че няма да го проверя и на практика, де)
2. Някой използва ли втория начин за теглене на тетивата и може ли да направи сравнение?

Дано съм се изразил ясно! Благодаря предварително за отговорите :)

Страници: [1] 2