primitive
Ще се опитам да направя малка класификация на използваните от различни хора по света и по-специално в умерените ширини и особено у нас видове за изработка на стрели, като също така, да дам малки разяснения според опита ми в това отношение. Надявам се списъка да продължи да се допълва. Няма да давам латинските наименования на нашите видове понеже считам, че всеки средно интелигентен българин ги познава.
Ще допълвам постепенно, защото не мога на веднъж.
1. Леска - има я навсякъде, според мен това е най-добрият вид у нас за тренировъчни стрели. Обикновено избирам максимално прави пръчки с подходящ диаметър до 10мм, защото се взема предвид свиването при съхнене и отпадането на кората. Сред младите издънки има такива със зелена и с кафява кора. Предпочитам вторите - обикновено не са толкова влажни, на 2 години са и имат по-малка сърцевина. Рязане - съответно през зимата. Връзват се на сноп и през 2-3 дни се изправят на око, след което пак се овързват. След 7-8 дни - до 2 седмици могат да се обелят, за да е лесно беленето /засъхне ли кората към стеблото се сваля много трудно/. Почти няма опасност от нацепване и изправянето на обелените пръчки продължава, но по-внимателно, защото я няма кората и ликото, които да ги предпазват. При по-силно огъване може да се прегъне или счупи. След 2-3 месеца, в зависимост от условията пръчките са иделно изсъхнали и могат да се довършват. довършването се състои в изтъняване само от средата към задния край, като се оставя финалното естествено удебеление, от което да се оформи нокчето за тетивата.
Предимства: Много лесно се изправя и задържа формата си след първоначалното изправяне, лесно се обработва и е сравнително леко.
Недостатъци: Относително крехко особено при близка стрелба и при малки диаметри не може да се постави втъкнат плосък, ловен връх, защото въртеливото движение на стрелата го чупи задължително при удар в мишена или други твърди предмети.
2. Дрян и други дряноподобни от семейство Cornus - особеност при събирането е, че клонките които са по стъблото не трябва да се режат плътно до ствола, защото имат склонност към нацепване навътре, с което отслабват стрелата и тя може лесно да се счупи на тези места. Съответно при сушенето и изправянето не може да се връзват на снопове точно поради това. Дървото е доста по-влажно и изисква повече и по-често изправяне и респективно кората трябва да се обели не по-рано от месец /в противен случай се получават надлъжни пукнатини/, което забавя процеса на съхненето.
Предимства: Доволно здраво и гъвкаво дърво, когато успеете да го изсушите правилно се държи много добре. Също така диаметъра е почти равен по протежение на пръчката и от една издънка могат да излязат 2 и дори 3 стрели. /Расте дълго и почти право с почти еднакъв диаметър, скосът е много малък/. Отлично се полира.
Недостатъци: Изключително тежко, при по-малките диаметри е прекалено гъвкаво. Обработва се относително трудно, изисква повече внимание, стрелите често трябва да се доизправят понеже е склонно да се връща към първоначалния си вид - преди изправянето. Има удебеления при диаметрално разположените клонки, които също трябва да се премахват, като в даденото място се нарушава годишния кръг и мястото потенциално се отслабва. За съжаление по-съществените кривки са точно на местата с клонките, което ги прави и по-трудни за изправяне.
3. Папур - събира се преди да е изсъхнал - ранна есен. Суши се на вързопи като леската. Изисква много малко изправяне. Хубаво е да се запази точно твърдата част под семеносителя. Там може лесно да се прикрепи връх и е доста по-твърда от останалата част, което позволява удържане на напреженията от удара. Според мен става само за ранни тренировъчни и стрели за екстремни ситуации.
Предимства: Повсеместно разпространение. Прав и не се налага да се обработва в диаметър.
Недостатъци: Твърде лек и крехък. Само за съвсем слаби лъкове, поради спайна. Нокчето задължително трябва да се подсили по някакъв начин, иначе тетивата разцепва цяла стрела и язък за всичко. Разните гадинки много го обичат и в голяма част от случаите почти задължително присъстват в стеблото, особено ако е събиран по-късно. Дори и да седят на място пак биват нападани от вредителите. В повечето случай, труда дори и по-малко отива на кино.
4. Шипка - събиране зимата, пак има едногодишни зелени и двугодишни кафяви, като отново двугодишните са по-добри. Трудно за сушене, затова заготовките трябва да се с 10-ина см по-дълги от финалната дължина на шипковото стебло на стрелата. изправя се по-същия начин на сурово с внимание, поради тънките стени стеблото. Ако се обели преди 1,5месеца от набирането вероятността да се сцепи надлъжно е голяма, Някои се цепяпят дори и след повече време.
Предимства: Доста е разпространена. Лесно се намират прави издънки. Лесно се изправя. Запазва изправената форма след изсъхване. Твърди и леки са. Не се налага корекция за изтъняване - с почти равен диаметър са. Пак могат да се направят по повече от една стрела на отрязано стебло. При правилна изработка и сушене, от нея стават превъзходни и здрави тела за стрели.
Недостатъци: Нуждаем се от добро защитно облекло при събирането, често са доста навътре в самия храст и си трябва завиране. Не си мислете дори да го правите без ръкавици. Трябва да се махат всичките тръни, за предпочитане на ръка, странично, за да не се обели кората неволно и това да доведе до сцепване. В никакъв случай не може да се направи стрела без насадка от друго дърво за нокчето и съответно по-дълга такава при върха. Изисква доста повече работа от всички останали видове, поне според мен.
5. Джанка - до сега, за мен това е най-доброто дърво за стрели. Задължително рязане в най-студеното време от годината. Избират се издънки с до 1/3 по-дебели от финалния диаметър на стрелата, понеже при сушенето се свива драстично. също така трябва да се следи и горната част на стеблото, защото понякога скоса е твърде голям. Суши и се изправя по същия начин - белене на кората не по рано от месец.
Предимства: Великолепно задържа изправена си форма, с абсолютно подходяща тежест и спайн при всичките диаметри и доволно твърда, за да се полира идеално. Практически идеална за целта.
Недостатъци: Изисква по специално внимание при подбора и сушенето. Понякога се налага малко повече изтъняване от средата към задния край, поради скоса. Не се сещам за други.
6. Коноп - стеблото на конопа или така наречените гръсти, когато се обели е изключително прово и твърдо. Като малък ми бяха донесли 2-3, от които си направих стрели и наистина не се сещам за нещо по-добро от това. Без забележки. За съжаление сега коноп вече не се гледа, а ако гледаш - знаете какво се случва, но едно време имаше за промишлеността. Ако се намери отнякъде си струва да се опита.
7. Бор, смърч, ела и др. чамове - няма да говоря за бране и сушене, защото в къщи не можете да си напрате от-до. Купуват се съответно изключително правожилни дъски, без чворове и се нарязват надлъжно със сечение 1/1см, от които се извъртат стеблата за стрелите. На ръка е доста трудоемко.
Предимства: Лек и доста евтин материал. От голяма част от чамовите става съвсем съвсем прилични стрели.
Недостатъци: Най-големият според мен, че без подходящо оборудване не можеш да си ги правиш в къщи. По-насмолените видове са доста по-тежки. Задължително е меренето на спайна и правилното ориентиране според годишните слоеве. Спайна се различава драстично в двете посоки. Ако има и съвсем малко отклонение при надлъжността на годишните слоеве, т.е един или повече от слоеве свършват или започват на някое място на повърхността на стрелата - шанса от счупване и последващо нараняване е огромен. Също така счупването ще последва почти неминуемо при забиване в мишената от по-близко разстояние.
xenos
За леската имам едно наблюдение, когато съм правил стрели за атлатъл: струва ми се доста "пластична", т.е. лесно се изкривява при натоварване. Не знам как ще е при доста по-късите стрели за лък, но моите за атлатъл, дето са над 160 см, се изкривяват лесно. Примерно играл съм си да я изправя идеално, и като реша да й измеря спайна (подпира се права, куката на кантара се поставя в нока, и се натиска надолу, докато се образува хубава дъга), след това виждам, че се е изкривила. Случва се и при по-мощно хвърляне. Не знам дали е било изключение някакво, но това ме накара да спра да използвам леска за стрели за атлатъл. Явно обаче тоя проблем не се забелязва при стрелите за лък, щом я смятате за много добър материал.
