Тъй, да драсна и аз два реда, че като съм вкъщи не ми се отдава да си събера мислите за повече от 2 секунди (не ми го отдават, ако трябва да съм по-точен!
)!
Първо - посочих лака, защото ме попитаха за лак! Иначе става малко като вица за американския, руския и българския форум!
Истината е, че поне 90% от стрелите ми (и толкова някъде от лъковете), са "запечатани" точно с естествени материали - ленено масло, пчелен восък, боров терпентин. Напоследък опитвам с посочения по-горе лак, защото:
Стрелите ми изглеждат по-защитени! С естествената импрегнация, когато стрелям на открито (а то всъщност само така стрелям ...няколко пъти на година
), където има кал, вода, треви и прочее, не ми харесва как това се отразява на стрелите. Повърхностният филм твърде бързо се изтрива, особено докато почистваш с парцала от кал примерно, и просто виждам как дървесината се разрошва и навлажнява (че се и цапа е допълнителен минус...)! Последствията от подобни навлажнявания са, че след една такава сесия на открито, стрелите ми се измятат по-често, и по-забележимо! Трябва да се сушат, изправят и импрегнират наново, което не е толкова неприятно занимание, стига да си клатиш краката и да се чудиш какво да свършиш!
Този лак, като паркетен, издържа доста по-добре на такива издевателства. Всичките ми стрели, които са импрегнирани с естествени масла, рано или късно се измятат в една или друга степен. Имам десетина с уретанов лак - не са мръднали! Не знам аз ли не правя нещо като хората ...ама едва ли?
От хора с много по-голям опит от моя съм чел, че повърхностно натрупващата се импрегнация е много по-ефективна от проникващата, и явно наистина е така! По тази причина и тренировъчният лък, който правих наскоро, реших да го пробвам как ще е със същия този лак. За репликата на съдбъри-то - още се двоумя...
Пак уточнявам, че с естествените промазки може и аз да правя нещо не както трябва, но имам известни наблюдения и върху това как се държат при лоши климатични условия. Носих един лък пропит с ленено масло и повърхностно мазан няколко пласта с паста от пчелен восък, ленено масло и терпентин. Покритието изглеждаше плътничко и добре засъхнало. След два дни дъжд успя толкова да се отмие (и за мен е невероятно как точно се случи!), че по ръбовете на лъка се отми байца! И самият лък стана осезаемо по-тежичък, така че трябваше две седмици да го суша на топло, преди да се престраша да го натегна отново!
Разбирам любовта и предпочитанията на някои хора към примитивното и естественото, защото самият аз ги споделям! Но понякога човек просто има нужда да разчита на нещо, особено като няма излишък от време да се занимава с поддръжката му! Тогава, за съжаление, трябва да се правят някои компромиси!
Гледам да са възможно най-малки, разбира се!
Иначе за собствено удовлетворение, винаги ще си имам лъкове и стрели с естествена импрегнация, сухожилия, каменни върхове и прочее!
