Терминология

[Admin]

primitive
Поради това, че направата на лъкове и стрели в България е прекъснала много отдавна и почти всички термини са безвъзватно изгубени в езика ни, то ще ни се налага да ползваме запазената съществествуваща терминология от други езици и предимно английския. Ще се радвам ако някой може да намери на български поне част от тези термини или пък да предложи нови варианти на бългаски език, които да са смислени и разбираеми, за да може това да се възроди. Предлагам в тази тема да се поместят всички предложения по въпроса. Имайте предвид, че се търсят бългаски аналози от една или максимум две думи. По-долу цитирам английските термини като ще се опитам да им дам кратко описание на български.

BOWMAKER – ЛЪКОПРАВЕЦ, човек, изработващ лъкове.
SELFBOW – Прост лък или лък, направен само от едно дърво.
BACKED – Лък, на чиито гръб има залепен материал, който при опъване го предпазва от счупване. Вариантите са много, като се започне с дърво, бамбук, сухожилия, сурова кожа, растителни влакна като лен, коноп и др.
BOWMAKING – Процеса или работата по направата на лъковете.
BOW PERFORMANCE – Качеството или способността на лъка да изпраща отпусната от тетивата стрела. Има се предвид предимно скоростта на стрелата, свързана със способността на рамената на лъка бързо да се връщат в изходно положение.
BODKIN POINT – Определен вид ковани, железни остриета за стрели с триъгълно или четвъртито пирамидално сечение, предназначение, за пробиване на плетени, кожени, костени и други ризници и ковани брони.
SHAFT – Стеблото или пръчката, която се използва за тяло на стрелата.
STRING NOCK – Частта от стрелата, в която влиза тетивата. Така се наричат също и частите от лъка, в които лежи тетиватата. Аз ги наричам жлебове за тетивата.
RECURVE – Лък чиято крайна част на рамената са извити наопаки, към гърба на лъка или когато стреляме, те сочат по посока на полета на стрелата.
STRUNG/UNSTRUNG BOW – Натегнат/отпуснат лък, или лък в състояние с поставена/махната тетива.
REFLEX – Лък, на който крайните части от рамената, и/или целия гръб са извити по посока обратна на стрелеца. Лъкът в отпуснато състояние е обратна крива. В повечето случаи се има предвид че краищата на рамената само са извити в крива.
DEFLEX - Лък, на който части или целият корем сочат към стрелеца.
STACK – Задържане или запичане на лъка при приближаване на максималния опън на стрелата. Това свойство се дължи не само на достигането на лимититите на материала, а до голяма степен зависи от ъгъла между тетивата и краищата на рамената. Колкото е по-тъп или голям ъгъла, толкова усещането за запъване е по-интензивно.
FLIGHT BOW – Лък, който се използва само за далечна стрелба или за поставяне на рекорди по далекобойност.
CAST – Максималното разстояние, на което лъка е способен да изпрати стрелата.
BRACED POSITION – Отстоянието на тетивата от дръжката на лъка при поставянето и на лъка. Лъка не е опънат а само натегнат.
RELEASE – Начина на отпускане на стрелата от тетивата. Гладкостта му зависи от захвата на пръстите на ръката към тетивата.
BOWYER – Човек занимаващ се с лъкове. По принцип се има предвид човек правещ лъкове, но понякога се използва и за стрелец.
STRING FOLLOW – Буквално следване на тетивата или иначе казано степента на натрупаната умора или процента на компресия на определения материал при корема на лъка, който вече не може да се възстанови до изходно положение. След отпускането на тетивата лъка сякаш пак е останал до по-голяма или по-малка степен в натегнато положение.
GLUE JOINT – Лепилна снадка или частта на лепилото в самата снадка и в мястото на свързването на двата материала.
RECURVED – вж. Rеflex. Не мога да определя точно разликата между двете. Очаквам предложения
LONGBOWS – Имат се предвид Специално Английските Дълги Лъкове. Дължина над 1,80м и със строго определено сечение и пропорции в сечението. Не всеки лък с тази дължина може да бъде наречен лонгбоу, освен ако не отговаря на пропорциите.
TARGET BOW – Лък за стрелба по мишена или за точност, също рядко се е използвал за друго. Отличават се с много плавен опън и по-принцип са с по-малка тежест на опъна.
TILLERING - Процеса, при който се третират предимно рамената /третирането може да бъде най-разнообразно, за това ще говорим по-късно/, за да се доведат до правилно извиване и равномерно натоварване в частите, да се минимизира ефекта на стринг фолоу и лъка да работи правилно.
TILLERING TREE – По време на третирането /TILLERING-а/ на лъка, за да се вижда по-добре дали рамената се огъват правилно, той се поставя на специална стойка и посредством въже и макара се опъва помощната или същинската му тетива. Когато сте на известно разстояние, това ви позволява по-добре да наблюдавте огъването. Като се гледа отстрани, дефектите и неравномерностите се виждат по-добре. Всъщност има два вида, които ще обясним по-късно.
CONDITIONING – Настройване или предварителна подготовка на лъка, предшестваща стрелянето, използва се предимно при лъковете за далечна стрелба.
OVERDRAW – Състояние, при което или лъка е опънат с по-дълга от предназначената за него стрела или пък е опънат с по-къса стрела, минаваща доста зад дръжката на лъка. Може да се каже ПРЕОПЪВАНЕ.
BARE BOW – Гол лък е най-грубото, но се има предвид че върху лъка няма защитна облицовка.
PERFORMER – Използва се за лъкове които се представят добре или зле в зависимост от множество фактори.
FLAT GRAIN – Би трябвало да има точен превод на български но е специфичен и ще го потърся.
BIAS AND EDGE GRAIN – Като предното.
CENTERSHOT – Лък, при който до дръжката има такова изрязване, което позволява стрелата да се намира точно зад тетивата.
ARROWPASS – Мястото, над дръжката, където стрелата докосва лъка при опъна и отпускането.
LOOPS OF THE BOWSTRING – Двете уши, влизащи в дължината на тетивата и с помощта на които, тетивата се прикрепва към лъка.
CRYSALLING – Малки или по-големи, сравнително хаотични фрактури или пропуквания по корема на лъка, причинени от прекомерната компресия на даденото място. Получават се при неравномерен тилеринг на лъка.

[Admin]

BlackWolf
Много полезни учточнения! Благодаря, Primitive. 

Може би трябва да уточним и частите на лъка и стрелата, защото се използват най-различни наименования. Напр. думичката "стръки" много ме дразни. Това не е каруца, по дяволите!


wanderer
всъщност освен универсалната английска терминология (особено за частите на лъка) си има и запазени автентични термини при някой видове лъкове. например при турския, при краб-лъка и др. не мисля че е нужно да се мислят нови, или заменят с английски или български аналози. например : касан, баш, сал и пр.


primitive
Точно така е и мисля че съм го казал "то ще ни се налага да ползваме запазената съществествуваща терминология от други езици и предимно английския."


Илиана
Отдавна си го мисля и съм споделяла с вас: не е възможно старите българи, народ, който е завладял такива територии с лък и стрела от гърба на коня, да не е имал съответната терминология! Просто сме я забравили. Все не ми остава време да намеря някой от експертите-историци, който може да ни бъде от полза и да поискам среща.
Опитвах се да открия нещо в малкото статии и откъси от книги за оръжията на древните българи, но там се ползват заемки от руската терминология или съвременни описания, които даже не винаги дават добра представа, ако няма приложена снимка на находката. Ще дам пример:
Рашо Рашев, в книгата си "Прабългарите през V - VII век" говори за това, че лъкът е сравнително честа археологическа находка, предимно сложно-съставният лък (става дума за древните земи, които, когато са правени разкопките, са били на територията на бившия Съветски Съюя). Ето как го описва той:

"Смята се, че отличителна черта на "българския" тип лъкове е изрязването на гнездото за привързване на тетивата близо до края на пластината (както е във всички случаи в тази група). Пластините с гнездо, врязано по-навътре, се определят като характерни за "Хазарски" тип лъкове с централноазиатски произход (Семенов 1988: рис.6; Савин, Семенов 1995;1998)"

И не - в книгата му, горепосочените рисунки ги няма!

Честно казано "гнездо за привързване на тетивата" и "гнездо, врязано по-навътре" не ми харесва като определение. Може би по добре би било да се каже "жлеб".

От книгата на Геза Фехер "Облеклото и оръжието на старата българска войска" бихме могли да вземем два термина:

String loop - примка на тетивата (вместо описанието в поста по-горе: LOOPS OF THE BOWSTRING – Двете уши, влизащи в дължината на тетивата и с помощта на които, тетивата се прикрепва към лъка). Ще трябва да ги разграничим обаче от примката, с която се опъва тетивата.
Siyah - нееластични уши

Много работа ни чака, за да напишем тоя речник, но пък ще е чудесно, ако успеем!

Сетих се още нещо - за превода на cast of the bow. Чисто физически, това не е разстояние, а по-скоро силата, която е необходима, за да изпрати стрелата на най-далечно разстояние.

Иначе, всичко, което Primitive е написал по-горе е обяснено много добре!

Погледнах в Wikipedia за Recurve and Reflex Bow http://en.wikipedia.org/wiki/Bow_shape и ще копирам дефинициите, без превод за сега (после ще се върна да го направя)

----------------------------------------
Recurve bow

Modern recurve bow
A recurve bow has tips that curve away from the archer when the bow is strung. By definition, the difference between recurve and other bows is that the string touches a section of the limb when the bow is strung.

----------------------------------------
Reflex bow

Reflex bow, the design similar to the Mongol bow, the primary weapon used by Mongol armies
A reflex bow is a bow that has curved or curled arms that turn away from the archer throughout their length. When unstrung, the entire length of the bow curves forward from the belly (away from the archer), resembling a "C"; this differentiates a reflex bow from a recurve bow in which only the outer parts of the limbs turn away from the archer.


primitive
Благодаря за рефлекс и рикърв, но не съм съгласен с това че при понятието CAST става въпрос за сила и с определението примка. То предполага самозатягане, а същинска примка при тетивите има само при прерийните лъкове в Сев. Америка, където на горното рамо има един жлеб и за по-добро задържане на тетивата се е практикувало направата и с примка за самозатягане. Описаният термин STRING LOOPS по-горе, се използва при сложносъставните лъкове, при които тетивата е така наречената ENDLESS и в двата и края има по две уши и/или допълнителни прикрепващи се към нея уши от друг подсилен материал, които да обират напрежението от динамичния удар.
Ето още едно определение
In Recurve Bows only the ends of the limbs curve away from the archer. In Reflex bows the entire limb curves away from the archer. When unstrung it resembles the letter "C".


Илиана
Хмммм .... cast в буквален превод е хвърлям, мятам.

В PaleoPlanet има Archery Glossary от Tim Baker http://paleoplanet69529.yuku.com/topic/6253/Archery-Glossary-By-Tim-Baker и ето какво е казал той:

Cast: Sometimes, the distance a bow sends an arrow, but more accurately the speed of the arrow leaving the bow.

Ако искаш, да стиснем ръце и да се съгласим с дефиницията на Tim Baker, а?

А за примката - прав си, има неприятен елемент на затягане . Много станаха думичките, които определяме с "уши", затова ми се искаше да го избегнем. Идва ми наум "бримка", ама пак има друга асоциация... Ще мислим още

И да ти кажа едно голямо БРАВО за добавянето на снимките! Така става много по-ясно! Ще се получи страхотно помагало!!!


Косьо
Страхотна идея! И много трудна, поздравления за куража и благодарности за положения труд.

Много пъти ще се връщаме и доуточняваме, няма как. Трябва ми време...

Ще прочета всичко внимателно, отново - благодаря !

Аз, Косьо
"Бъди промяната, която искаш да видиш в света."
Ганди


slaf40
Привет на всички познати и непознати !
Голяма радост преживях , когато ви открих най-вече за това ,че форума е на български и доколкото разбирам една от целите ви е да се употребяват български термини поне до колкото е възможно. А според мен е напълно възможно.
Друг е въпроса на каква цена ?
Та в тая връзка да попитам -какво значи "Туториали"?


xenos
Лошото при преводите е т.нар. "загубено в превода", т.е. при превода се губи част от значението на дадена дума. Примерно най-близко до "туториал" е "ръководство", ама сякаш има и още нещо, което го прави малко по-различно... или поне на мен така ми се струва. Но всъщносто "Ръководства" е добро название за въпросната тема!

П.П. Здравей, Слави! Радвам се да те видя и тук!


BlackWolf
Ами... най-общо казано нещо като ръководство (илюстрирано) как се правят разни неща. Като последователно се описва всеки етап. Учебно илюстрирано ръководство - нещо такова.   Само че по-синтезиран вид, така да се каже.
Само че "ръкаводство" някак си не обхваща цялото значение на туториала. "Туториал" вече навлиза като термин и у нас.


slaf40
Аха , значи нещо като уроци ясно .
Благодаря за светкавичните отговори.
Тъй като съм много зле с чуждите езици най-вероятно и занапред ще питам за разни думички непонятни за мен.
Ще гледам да не досаждам   , по принцип се оправям с " Жоожле Преводач "  ама "Туториал" беше написано на кирилица та за това.


primitive
Добре дошъл бай Славе и ние се радваме, че ни откри!

Ей значи тая дума BOWMAKER – "ЛЪКОПРАВЕЦ", човек, изработващ лъкове, мира не ми дава за превод, айде другите заменки ще ги приемем, ама тука на камък направо удрям. Хем ме дразни, хем се чудя с какво наистина трябва да се замени. И си прехвърлям на ум разните му там варианти:
Да се каже майстор на лъкове - не е майстор, щото не всеки който прави дадено нещо е майстор в направата му.
Пък как ви звучат: Лъкар, гайдар, тъпанар....
Лъкоделец, дърводелец, каменоделец... /абе под секрет някак си тайничко се кефя на това щото все пак има бая деляне замесено/
Лъкаджия, ловджия, гайтанджия...
Лъкач, ковач, секач...
По дяволите наистина ли не можем да намерим нещо по въпроса? Никой ли не познава някой, който да знае поне нещо или да хвърли светлина?
Интересно ми е да чуя и други мнения.


Sea Raven
Разговорно ни викат "лъкаджии".

Интересното е че суфиксът -чии,-чия ед.ч. е един от пряко предадените езикови остатъци от езикът на прабългарите, нарича се съсловен суфикс -занаятчии, тюфекчии, кърмчии......
В това отношения лъкаджия е един много вероятен старобългарски термин доколкото лък на старославянски си е лък /лук/ а суфиксът -чии е засвидетелстван още в старобългарската книжнина от 9-10 век.

Суфиксът -ар от лъкар е общотюркски но вероятно се е появил в османският период а и не става ясно дали се извършва дейност или действие защото суфиксът -ар не идва от някакъв глагол или занаят.
Лъкач не се сещам откъде произлиза но не е популярно наименование, лъкоделец мисля че е по съвременно но трябва да проверя в речника на Фасмер по подробно, във всеки случай глаголът делям, делаем, дело е старославянски и старобългарски.

Между лъкаджия и лъкоделец второто ми звучи по добре.


Borkata
Лъкоделец и Лъкоправец са ми любимите...
А има ли разлика между BOWYER и BOWMAKER?

Има ли български синоним на думата Тетива? Щото тя е по-скоро с руски произход?
В повечето западни народи за СТРУНА и ТЕТИВА ползват една и съща дума.

[Admin]

}|{opukc

А има ли разлика между BOWYER и BOWMAKER?

Няма, това е производителя. За стрелец използват "ARCHER". Римляните са ползвали термина "SAGITTARIUS BOEMORUM"


BlackWolf

Има ли български синоним на думата Тетива? Щото тя е по-скоро с руски произход?
В повечето западни народи за СТРУНА и ТЕТИВА ползват една и съща дума.

Боустринг, Борка, боустринг. Добър вариант според мен.     

Въобще тая мания за побългаряване ми е много странна. За някои неща може да се използават български имена, но да си измисляме "драсни-пални клечица", когато кибрита е вече измислен е ненужно и нелепо.


Borkata
Изобщо тая мания да се спори вместо да се творят български думи ми се вижда безсмислена.

Няма нищо лошо в побългаряването...
Има лошо когато нещо си има превод на нашия език да спестяваме думата.

в случая това, че се ползват две думи за да се преведе една чужда не е неудобство... Нормално е.

Bowyer - Майстор на лъкове
Bowmaker - Правещ лъкове

Не виждам проблем в схемата


Antagonist
Няма лошо да се използват български термини и да се намалят чуждиците. Пък и съставяйки наши еквиваленти(опа чуждица) на другоезични термини могат да се изчистят двусмислиците(като например с термина ''cast'' )


wanderer
цецо, въпроса ти ме навежда към една единствена мисъл. сигурно ще се регистрираш като производител


primitive
Даа,     и ще кандидатствам за помощи от ЕС.
В случая идеята е не да си чешем езиците, а наистина да се опитаме да решим нещо, което няма лесно видимо решение /освен ако не приемем да се използват изцяло чуздиците, за които нямаме съществуващ еквивалент/. Ако обаче го направим /да използваме чуздиците/, то те изискват доволно дълги обяснения, което ще ги направи трудно смилаеми за широката публика и със сигурност няма да навлезнат в езика.
Относно тетива - дали е русизъм или не, какво значение има, когато всички я разбират в българския и когато се чуе, се знае за какво става въпрос. Съществуващи неща няма нужда да се новоназовават насилствено. За мен думата си е достатъчно българска.
Именно затова апелирам, ако е възможно да се потърсят познати хора занимаващи се с произход на езици, етимология и др., които да могат да хвърлят някаква светлина по въпроса.
Странно или не, но думата за човек, правещ лъкове или занят от същия вид може изобщо да не е била свързана с корена лък. След не доволно обстойно проучване се оказа, че "традиционните" български занаяти са с "традиционно" турски имена... Те обаче са приети по този начин!!! Оказва се, че мноого голяма част от разговорната ни реч след онези 500??? години е турска. Осъзнавайки го или не - факт.


Borkata
Оказва се, че има огромна разлика между BOWYER и BOWMAKER.

Първият термин е за хората, които изработват и продават лъкове за стрелба.
Вторият термин е за хората, които изработват лъкове за музикални инструменти.

Fletcher - Този който изработва оперението на стрелите.
Arrowsmith - Този който изработва стрелите.
Stringfellow - Този който изработва тетивата.


Български - Тетива\Струна
Азербайджански - Sim\Sim
Албански - Varg\Varg
Английски - String\String
Арабски - (пак една дума за двете - звучи ми като СИЛСИЛА)
Арменски - Larayin\Larayin
Баскски - Katea\Katea
Беларуски - Радок\Радок
Бенгалски - Strim\Strim
Виетнамски - Chuoi\Chuoi
Галисийски - Corda\Corda
Грузински - Simebiani\Simebiani
... То май, ще е по-лесно да пиша само тези които се различават като в Българския.

Македонски - Тетива\Жици

 Таа, приемам, че ТЕТИВА си е българската дума  Явно само ние сме правили разлика между струната която издава звук и нишката за лъка която изстрелва стрелата

Руски - Строка\Строка

Относно турските думи в българския език - все още е трудно доказуемо коя част от тях са чисто тЮРКски и коя тУрски.
Факт е обаче, че когато аз си говорих с турци и им казвах думи които в България смятаме за чисто турски - те ме гледаха странно и не ги разбираха. Туй може да бъде обяснено с две неща - ПРОСТО НЕ СА ТУРСКИ!? или РАЗЛИЧЕН ДИАЛЕКТ ОТ КНИЖОВНИЯ ТУРСКИ.
И понеже езиците служат и на политиците за определител на национална или някаква там принадлежност с която да се контролират масите - езика ни е променян няколко пъти - първото изпадане на турско-звучащи думи е по царско време. После процеса по "изчистване" на езика от турско-звучащи думи е по време на комунизма. Като всички такива са определени като диалектни или турцизми.
 И сега е трудно да се докаже дали имаме някаква тЮРКска жилка по езиковедски път.

Мен не ми пречат чуждиците, щото в българския език те са повече от 30% ми се струва. Яд ме е, че сме склонни да спрем развитието на собственият си език за сметка на приемането на чуждия език. А езика е важно нещо. Дечицата чуват още преди да са се родили. А учените непрекъснато доказват какво влияние оказва езика върху формирането на съзнанието и поведението на човек  Та със сигурност езика ни оказва влияние върху народопсихологията и културата ни. Ако продължаваме да заменяме нашите думи с чужди - просто си хвърляме езика на боклука - културата също.

Защо американци, англичани и тем подобни могат да формират думи от собстсвения си речник, за да обяснят нещата, а ние държим да приемем чуждите думи - просто защото е по-лесно?

Пък и на мен ми е забавно творенето на думи  Ако спрем с песимистичното гледане на нещата може да бъдем доста креативни на собствения си език и да създадем много забавни думи. Драсни-пални-клечица ме кефи максимално...


BlackWolf

Изобщо тая мания да се спори вместо да се творят български думи ми се вижда безсмислена.

Да се творят?!? Да се ТВОРЯТ??!!!??
А стига бе! Кои сме ние, та да творим думи?!

По приницип българската оръжейна терминология, свързана с хладно оръжие и доспехи е твърде неразвита. Или е загубена. Виждал съм много зор при превод на материали, свързани с доспехи, история на въоръжението и пр. (при огнестрелното оръжие е по-различно, има терминология, формирна след Освобождението, на базата на руската и отчасти немската).

Затова с лъковото дело е сложен проблема. Разбира се, къдзето има българска дума е глупаво да се използват чуждици, но където няма - да се пънем да измисляме нови, които доколко са удачни не е ясно, също е според мен излишно.

Иначе за bowmaker - на много места съм го срещал за човек, който прави лъкове за стрелба.

Какво искаш да кажеш с това строка?
На руски "строка", според скромните ми познания в този език  , означава написан ред, стих, пасаж... Има и значения във физиката и в програмирането.
Подстрочник (като русизъм и в българския) - буквален превод на поезия, по който поет, незнаещ дадения чужд език прави поетичен превод.


Borkata
Относно преводите съм си писал, че съм ползвал Гугъл преводача. Иначе съм срещал Тетивы или нещо подобно - на мен руския ми е слаб.
Предполагам СТРОКА в смисъла който ти си употребил при наз идва (а може винаги да си е бил тука) като СТРОФА.

Ние сме хора, езика е за хората, хората го създаваме (творим), употребяваме, обогатяваме...

На английски СТРОКА в литературен смисъл и в програмистки идва STRING (програмен ред).

Още повече, че в България хората които се интересуваме от лъкове задълбочено сме достатъчно малко и достатъчно навътре, и можем да си позволим да творим терминологията, понеже все още няма наука за лъковете (ахаххаа - Лъкознание).


primitive
Вметката ог виетнамския е много ценна, но все пак нямаше нужда... 
А защо наистина да не се творят думи, това е едно от естествените неща във всяка култура. Много добре знаеш как е при индианците!
Нещо което е неизвестно - му се дава съответния еквивалент на родния език.
Да могат да се използват и чуздици, но като се опре до превод се усложнява неимоверно.
Едва ли терминологията, свързана с лъковете и била зле развита, по-скоро е наистина загубена и все пак си тая надежда, че може да се проследят някакви корени.


Borkata
Ще се постарая да се свържа с хора които се занимават с историята на езика ни

Наука за човека и неговите творения. Традиционно се различават, физическа антропология, която изучава морфологичните характеристики на различните човешки раси, като си служи предимно с измервания, к културна антропология, която изследва фактите на културата. Застъпниците на втората школа тръгват от принципа, че за да бъде разбран, човекът трябва да бъде разположен в неговата социална среда. Тълкувайки културните факти, е възможно да се разберат социалните структури и чрез тях човешкото същество. Антропологията се е развила неимоверно много и сега във Франция антрополозите разбират под този родов термин четири области:

1. социална и културна антропология (или етнология),
2. лингвистична антропология (или етнолингвистика),
3. биологическа, или физическа, антропология, която изучава вариациите на биологическите характеристики на човека във времето и пространството, и
4. предистория.

Трябват ни Етнолингвисти и исторически лингвисти.