BlackWolfМного полезни учточнения! Благодаря, Primitive.
Може би трябва да уточним и частите на лъка и стрелата, защото се използват най-различни наименования. Напр. думичката "стръки" много ме дразни. Това не е каруца, по дяволите!
wandererвсъщност освен универсалната английска терминология (особено за частите на лъка) си има и запазени автентични термини при някой видове лъкове. например при турския, при краб-лъка и др. не мисля че е нужно да се мислят нови, или заменят с английски или български аналози. например : касан, баш, сал и пр.
primitiveТочно така е и мисля че съм го казал "то ще ни се налага да ползваме запазената съществествуваща терминология от други езици и предимно английския."
ИлианаОтдавна си го мисля и съм споделяла с вас: не е възможно старите българи, народ, който е завладял такива територии с лък и стрела от гърба на коня, да не е имал съответната терминология! Просто сме я забравили. Все не ми остава време да намеря някой от експертите-историци, който може да ни бъде от полза и да поискам среща.
Опитвах се да открия нещо в малкото статии и откъси от книги за оръжията на древните българи, но там се ползват заемки от руската терминология или съвременни описания, които даже не винаги дават добра представа, ако няма приложена снимка на находката. Ще дам пример:
Рашо Рашев, в книгата си "Прабългарите през V - VII век" говори за това, че лъкът е сравнително честа археологическа находка, предимно сложно-съставният лък (става дума за древните земи, които, когато са правени разкопките, са били на територията на бившия Съветски Съюя). Ето как го описва той:
"Смята се, че отличителна черта на "българския" тип лъкове е изрязването на гнездото за привързване на тетивата близо до края на пластината (както е във всички случаи в тази група). Пластините с гнездо, врязано по-навътре, се определят като характерни за "Хазарски" тип лъкове с централноазиатски произход (Семенов 1988: рис.6; Савин, Семенов 1995;1998)"
И не - в книгата му, горепосочените рисунки ги няма!
Честно казано "гнездо за привързване на тетивата" и "гнездо, врязано по-навътре" не ми харесва като определение. Може би по добре би било да се каже "жлеб".
От книгата на Геза Фехер "Облеклото и оръжието на старата българска войска" бихме могли да вземем два термина:
String loop - примка на тетивата (вместо описанието в поста по-горе: LOOPS OF THE BOWSTRING – Двете уши, влизащи в дължината на тетивата и с помощта на които, тетивата се прикрепва към лъка). Ще трябва да ги разграничим обаче от примката, с която се опъва тетивата.
Siyah - нееластични уши
Много работа ни чака, за да напишем тоя речник, но пък ще е чудесно, ако успеем!
Сетих се още нещо - за превода на cast of the bow. Чисто физически, това не е разстояние, а по-скоро силата, която е необходима, за да изпрати стрелата на най-далечно разстояние.
Иначе, всичко, което Primitive е написал по-горе е обяснено много добре!
Погледнах в Wikipedia за Recurve and Reflex Bow
http://en.wikipedia.org/wiki/Bow_shape и ще копирам дефинициите, без превод за сега (после ще се върна да го направя)
----------------------------------------
Recurve bow
Modern recurve bow
A recurve bow has tips that curve away from the archer when the bow is strung. By definition, the difference between recurve and other bows is that the string touches a section of the limb when the bow is strung.
----------------------------------------
Reflex bow
Reflex bow, the design similar to the Mongol bow, the primary weapon used by Mongol armies
A reflex bow is a bow that has curved or curled arms that turn away from the archer throughout their length. When unstrung, the entire length of the bow curves forward from the belly (away from the archer), resembling a "C"; this differentiates a reflex bow from a recurve bow in which only the outer parts of the limbs turn away from the archer.
primitiveБлагодаря за рефлекс и рикърв, но не съм съгласен с това че при понятието CAST става въпрос за сила и с определението примка. То предполага самозатягане, а същинска примка при тетивите има само при прерийните лъкове в Сев. Америка, където на горното рамо има един жлеб и за по-добро задържане на тетивата се е практикувало направата и с примка за самозатягане. Описаният термин STRING LOOPS по-горе, се използва при сложносъставните лъкове, при които тетивата е така наречената ENDLESS и в двата и края има по две уши и/или допълнителни прикрепващи се към нея уши от друг подсилен материал, които да обират напрежението от динамичния удар.
Ето още едно определение
In Recurve Bows only the ends of the limbs curve away from the archer. In Reflex bows the entire limb curves away from the archer. When unstrung it resembles the letter "C".
ИлианаХмммм .... cast в буквален превод е хвърлям, мятам.
В PaleoPlanet има Archery Glossary от Tim Baker
http://paleoplanet69529.yuku.com/topic/6253/Archery-Glossary-By-Tim-Baker и ето какво е казал той:
Cast: Sometimes, the distance a bow sends an arrow, but more accurately the speed of the arrow leaving the bow.
Ако искаш, да стиснем ръце и да се съгласим с дефиницията на Tim Baker, а?
А за примката - прав си, има неприятен елемент на затягане . Много станаха думичките, които определяме с "уши", затова ми се искаше да го избегнем. Идва ми наум "бримка", ама пак има друга асоциация... Ще мислим още
И да ти кажа едно голямо БРАВО за добавянето на снимките! Така става много по-ясно! Ще се получи страхотно помагало!!!
КосьоСтрахотна идея! И много трудна, поздравления за куража и благодарности за положения труд.
Много пъти ще се връщаме и доуточняваме, няма как. Трябва ми време...
Ще прочета всичко внимателно, отново - благодаря !
Аз, Косьо
"Бъди промяната, която искаш да видиш в света."
Ганди
slaf40Привет на всички познати и непознати !
Голяма радост преживях , когато ви открих най-вече за това ,че форума е на български и доколкото разбирам една от целите ви е да се употребяват български термини поне до колкото е възможно. А според мен е напълно възможно.
Друг е въпроса на каква цена ?
Та в тая връзка да попитам -какво значи "Туториали"?
xenosЛошото при преводите е т.нар. "загубено в превода", т.е. при превода се губи част от значението на дадена дума. Примерно най-близко до "туториал" е "ръководство", ама сякаш има и още нещо, което го прави малко по-различно... или поне на мен така ми се струва. Но всъщносто "Ръководства" е добро название за въпросната тема!
П.П. Здравей, Слави! Радвам се да те видя и тук!
BlackWolfАми... най-общо казано нещо като ръководство (илюстрирано) как се правят разни неща. Като последователно се описва всеки етап. Учебно илюстрирано ръководство - нещо такова. Само че по-синтезиран вид, така да се каже.
Само че "ръкаводство" някак си не обхваща цялото значение на туториала. "Туториал" вече навлиза като термин и у нас.
slaf40Аха , значи нещо като уроци ясно .
Благодаря за светкавичните отговори.
Тъй като съм много зле с чуждите езици най-вероятно и занапред ще питам за разни думички непонятни за мен.
Ще гледам да не досаждам , по принцип се оправям с " Жоожле Преводач " ама "Туториал" беше написано на кирилица та за това.
primitiveДобре дошъл бай Славе и ние се радваме, че ни откри!
Ей значи тая дума BOWMAKER – "ЛЪКОПРАВЕЦ", човек, изработващ лъкове, мира не ми дава за превод, айде другите заменки ще ги приемем, ама тука на камък направо удрям. Хем ме дразни, хем се чудя с какво наистина трябва да се замени. И си прехвърлям на ум разните му там варианти:
Да се каже майстор на лъкове - не е майстор, щото не всеки който прави дадено нещо е майстор в направата му.
Пък как ви звучат: Лъкар, гайдар, тъпанар....
Лъкоделец, дърводелец, каменоделец... /абе под секрет някак си тайничко се кефя на това щото все пак има бая деляне замесено/
Лъкаджия, ловджия, гайтанджия...
Лъкач, ковач, секач...
По дяволите наистина ли не можем да намерим нещо по въпроса? Никой ли не познава някой, който да знае поне нещо или да хвърли светлина?
Интересно ми е да чуя и други мнения.
Sea RavenРазговорно ни викат "лъкаджии".
Интересното е че суфиксът -чии,-чия ед.ч. е един от пряко предадените езикови остатъци от езикът на прабългарите, нарича се съсловен суфикс -занаятчии, тюфекчии, кърмчии......
В това отношения лъкаджия е един много вероятен старобългарски термин доколкото лък на старославянски си е лък /лук/ а суфиксът -чии е засвидетелстван още в старобългарската книжнина от 9-10 век.
Суфиксът -ар от лъкар е общотюркски но вероятно се е появил в османският период а и не става ясно дали се извършва дейност или действие защото суфиксът -ар не идва от някакъв глагол или занаят.
Лъкач не се сещам откъде произлиза но не е популярно наименование, лъкоделец мисля че е по съвременно но трябва да проверя в речника на Фасмер по подробно, във всеки случай глаголът делям, делаем, дело е старославянски и старобългарски.
Между лъкаджия и лъкоделец второто ми звучи по добре.
BorkataЛъкоделец и Лъкоправец са ми любимите...
А има ли разлика между BOWYER и BOWMAKER?
Има ли български синоним на думата Тетива? Щото тя е по-скоро с руски произход?
В повечето западни народи за СТРУНА и ТЕТИВА ползват една и съща дума.