primitive Сега вече конкретно.
Правилата са много простички и не чак толкова много.
Аз работя предимно с пилата - дълги махове от дръжката към върха на рамото. Така се изтънява постепенно без да се търка на едно място. В конкретния случай, както и при всички с огъване в дръжката - там то трябва да е наистина минимално, просто едва забележимо. Когато се получи сет в дръжката и в близост до нея /най-често при лъковете с неподвижна такава/ - в края на рамото е най-забележим и при силна и прекомерна компресия на дървото в този участък, скоростта на възвръщане на рамото се забавя най-много - съответно и скоростта на изстрела. Второ и последно за мен - последната част от краищата на лъка остават неработни и изтънени максимално странично, това улеснява опъна и съответно бидейки мъртва тежест, е най-добре да са леки, за да не пречат на работните части "да ги носят".
Да за съжаление лъковете понякога се чупят дори и да се внимава много. По-скоро трябва да се внимава да не се пресуши дървото и тогава да се опитваш да го тилероваш - в по-голямата част от случаите това е причината за счупванията. Забелязал съм че в България не е хубаво да се тилерова, когато относителната влажност на въздуха е под 48-50%. Ако пък е над 60-65% вероятността да получите сет е също така голяма - както и да го гледаме и при това си има златна среда.
Според мен - какъвто и да е лъка Винаги, ама Винаги - долното рамо трябва да е една идея по-твърдо от горното. Това особено много важи за по-късите лъкове и е свързано не само с начина на стреляне, но и с начина на натягане на лъка до състояние на поставена тетива. Естествено доста е трудно - но направено гарантира прекрасно изпълнение. Съответно, това при пълен опън е почти незабележимо, когато е правилно изпълнено.
След грубата пила се преминава към по-фина /за желязо/ и след това цикла или направо шкурка. Също така не съм привърженик на тилера с дълга тетива. В последствие натоварването е неравномерно. По-добре е тилероването да се прави при поставена тетива с действителна дължина за съответния лък. Важното е след всяко мъничко отнемане, плавно да се опъва лъка малко по малко и да се отпуска по десетина - 12 пъти, като се следи внимателно какво се случва с дървото. Както казват, то един вид се обучава да се огъва. Нещо което не знае да прави. Номера с молива и трупчето е доста добър, но аз предпочитам да разчитам на очите си. После пак маркирам понякога съответния участък. Важно е също така с друг щрих да се маркират участъците, които не Бива да се закачат. Повярвай ще има и такива.
primitive Що се отнася до метода на Тим Бейкър - със сигурност работи, когато искаш конкретна сила на опън да се постигне. Кой съм аз да давам мнение отгоре на това - човека има хиляди лъкове зад гърба си. Въпреки всичко очакваш като ги видиш /неговите на живо/ да няма забележки, но... Вярно е че съм виждал само 2. Може пък не винаги да се старае човека. Е това което препоръчвам е, да направиш тилеринга до нивото, което успееш или пък ти позволи дървото. После е много лесно да се намали силата на опън по елементарен начин - ако тилера е хубав, просто се отнема материал от двете страни успоредно по дължина на рамото. В момента нямам намерение да говоря за принципа на масата на дървото спрямо силата на опън на лъка. Това е за друга тема и за доста по-напреднали. Твоята цел е да направиш един приличен тилер. Не е необходимо да е съвършен.
Друго нещо с което не съм съгласен - схемите с окръжности действително онагледяват нещата, но не са модел за следване. Лъкът никога не бива да бъде част от окръжност - всеки елемент по-принцип се огъва в различна степен, като се получава една неправилна дъга, с приятен изглед. При лъковете с твърда дръжка пък бозата става още по-голяма, с двете пресичащи се окръжности. Може и трябва да се ползват тези схеми само и единствено за онагледяване. Стига да знаеш какво да гледаш...Много е хубаво при тилера отзад, да има някаква разграфена правоъгълна повърхност, не е задължително да са квадрати. Най-елементарното - научено от Джим Хам е пода или стените на банята с плочките. Доста улеснява преценката на окото. За съжаление още не съм толкова добър, че да мога да тилеровам на коляно, може би не се и опитвам да стана. Важно е да не се бърза при всички операции по направата и особено сега при тилера. Тилера прави лъка-лък. Другото и баба знае.
}|{opukc Това му е хубавото на тилегинга, много необятна тема е. Лонгбоу майсторите препоръчват абсолютен кръг. Този метод не е валиден при всички видове лък естествено. При лък от 150# дори и най-малката разлика в рамената води до прекрасен взрив. Надявам се да има и други като мен с опит с подобни лъкове да обсъдим по-подробно.
Виж. Ст. 13.
http://www.alanesq.com/longbow/bsb/The-Back-Street-Bowyer-262.pdfxenos Благодаря за съветите! Много ценни!
Казваш, че не си привърженик на тилеринга с дълга връв. Само да уточним - тилеринг изцяло с дълга връв, или по принцип използването й. Защото още в самото начало, докато докаращ тилеринг, достатъчен за да натегнеш лъка с тетива, която е за неговият размер, мисля че дългата връв е практична.
primitive А ми как да ти кажа, аз минавам от флор тилера директно на нормална тетива, при лъковете до 50-60 либри според мен изобщо не се налага, нагоре - със сигурност ще трябва, но като пак се има предвид, че лъже. Вижадал съм го нееднократно при сбирките в Боженци.
Sea Raven Понякога дървото има особености които затрудняват допълнително тилеринга.
Аз се поизмъчих с един брястов лък - естествен ламинат от много тъмна сърцевина и бяла външна част.
Сърцевината е цялата на възли, чворове и концентрации, всяка една от тях си има собствена еластичност и затруднява максимално тилероването.
Ето така се получи в крайна сметка:
http://ravenss.snimka.bg/stock-exchange/bow.576061.24175989.bigЩе го глася този лък за предстоящите състезания за дистанс шот, ама първо да започна да го опъвам че доста як излезе
Предполагам че и при тиса е подобно положението, изобщо естественият ламинат е по особен, тилеровал съм бряст само външна бяла част- много по лесно става.
primitive Точно така е, а да видиш какво е като е крив, с неправилно сечение гръб-корем и с подаващи се на гърба големи, външни чворове. Купона е пълен.
}|{opukc primitive wrote:
Точно така е, а да видиш какво е като е крив, с неправилно сечение гръб-корем и с подаващи се на гърба големи, външни чворове. Купона е пълен.
Бях подкарал една подобна брястова фиданка, така си остана в небитието.
primitive Добре изглежда, късмет е че чворовете са в линия.
xenos Абе да попитам, че не си спомням да съм срещал някъде: До кой инч на летвата е добре да се прави тилеринг? Пример: Лъковете ми ще стрелят на 28 инча, до кой инч най-много е добре да ги тилеровам, защото знаем за компресията при задържане в големите дължини. Първият ми лък го опъвах почти до крайна точка - тилеровах го до 26 инча, а имам и снимки при 28. Това със сигурност се е отразило на крайната му сила. За втория не искам да повтарям грешката, и гледам максимално да избягвам пренатоварването. Засега се ограничавам до 20-21 инча. Ако достигна добър тилъринг на тази дължина, заслужава ли си да проверявам и при повече? Няма ли извивката да се запази симетрична и при следващите 8 инча?
