Унгарците често ползват ясен, специфичното за маджарският лък е че рефлекса му е малък, някъде около 5 градуса при дръжката и от там напрежението в раменете не е особено драстично. Още повече че сиите му са безконтактни, при тях ъгъла е към 45 градуса средно което не е достатъчно за контакт.
Типичен северен лък за студени зими, сигурен и не особено натоварен. Което вероятно му удължава и пробега.
Още Дюла Фабиан ползва ясен, сега доста унгарски боумейкъри го ползват наред с клена.
Аз май ще пробвам ясен тази зима, имам достатъчно клен но ясеновите дръвчета имат подходяща форма за този тип сглобка която правя в дръжката, две парчета с ъгъл в дръжката около 40 градуса които се съединяват със старата сглобга "патешка човка".
Проблема при ясена са съковете, но пък е много разпространено дърво и може да се намери читав материал.
Разликата между ясен и клен е че клена попива по добре грунда, еластичен е колкото ясена но малко по слаб.
Сета е малко загадка за мен, някои лъкове ми правят сет а други не при равни размери и условия на експлоатация.
Най често сет се залага при началното огъване на лъка, ако престои на тепелиците или ако се правят много корекции чрез нагряване тогава може и да се сетне трайно. Номера според мен е да се пусне лъкът от раз, без много корекции и пипане.
Друго дърво за ядро е дряна, Мошчевая балка е с дрян, но той по трудно се намира в читав размер.
Освен това по трудно попива грунд защото е плътен а и стават излишно яки лъкове.
И бамбук разбира се, класиката. Където няма бамбук се ползват заместители. Но трудно се намира читав материал, а и за моите лъкове е непригоден, става за прави ядра.
Стилян беше направил хубав лък от черничево дро, монголците ползват вид бреза която май я няма у нас, общо взето клена си е класика за нашите места.
