Направа > Прости лъкове

"Съдбъри" главоблъсканици...

(1/7) > >>

xenos:
Чета си аз тия дни за съдбъри дизайна (по-конкретно wampanoag sudbury), и някои въпроси ми изникват в главата! Според музейният експонат, по който е направена скицата по-долу (дясната половина на листа):



общата дължина на лъка е около 170 см
от нок до нок - около 165 см
дръжка - 10 см неработеща (има и фейдове по няколко сантиметра); 24 мм широка, 30 мм дебела.
Размери в средата на рамото: 14.3 мм дебелина и 45 мм ширина
Размери под ноковете: ~ 8-9 мм дебелина и 19 мм ширина
Тилер: изразено елиптичен
Дървото е хикори.

Експертите в областта смятат, че това е било ловен лък с желана сила около 45 либри - колкото е достатъчно за лов на сърни и елени, и колкото, казват, е най-ефективната сила за лък с такива габарити и профил.

Не съм работил с хикори, но според четеното за него, би трябвало да е по-плътно и жилаво дърво от бряста. От работата ми с бряста обаче имам подозрения, че ако спазя тия размери, ще се получи лък, който вероятно ще дръпне някъде около 70 либри при 28 инча! Какво тогава трябва да е обяснението? Музейният експонат да е бил от дръвче с неестествено слаба за вида си дървесина? Лъкът да не се е опъвал до 28 инча? Или експертите нещо грешат? :)

И още един въпрос: Ако реша да направя този лък, и ако си целя ефективната сила 45-50 либри, кое би било по-удачно да се коригира - размерите в ширина, или в дебелина?

Такива ми ти работи... :)

primitive:
Първо, ако ще правиш възстановка то е добре да оставиш размерите, каквито са, после корекцията, но за да прилича съответно трябва да се пипа единствено дебелината, така по-лесно се свалят и либрите. Бряста не е много различен от хикорито, не че съм работил друго освен дръжки за брадви от него, но определено не може да се сравни със свойството на хикорито да толерира дори доста грубо нарушение в годишните слоеве. Ако се вземе предвид гърба на лъка, то можем да си направим два извода - първо дървото е било доста по-дебело, поради плоскостта или -  второ направен е от по-тънко дърво с грубо нарушаване на годишните слоеве. Под тънко визирам не по-тънко от 20см диаметър. Горските лъкове едно време и не само обаче според доста източници, са правени по "особената" технология чрез засичане в по-дебело дърво и ваденето на лъка с клинове директно под кората. За дръжката може да се спори дали не е работила в края на опъна при тази дебелина. Тилера трябва да е бил супер, но лъка най-вероятно е седял години наред натегнат и вероятно като се е скъсала тетивата, това е просто следване на тетивата. Лъка, поне доколкото съм чел за него, а той си има история няма как да е бил без тетива. При тая дължина е изключено да не е опъван до 28-30 инча според мен. А със силата на опън се спекулира, защото няма две еднакви дървета, някой просто го е определил по осмотрение...

xenos:
20 см за мен си е доста дебело дърво! :) В добрия случай намирам около 15. Нали при "белите" дървета правилото беше, че е добре летните кръгове да са доста по-дебели от пролетно/зимните (т.е. отношението между двата да е много ясно в полза на първите)? Това става трудно при преминаването на даден диаметър на ствола, да речем някъде около 15-тина - 20 см максимум.

В моя случай говоря  за 15-тина см-трово дърво, което не е толкова плоско, но пък и не е чак толкова тумбесто. Хубавото е, че бряста е по-добър в разтягането, отколкото в компресията, така че гърбът, макар и по-изпъкнал от този на артефакта, би трябвало да компенсира силите в корема. Ще видим! :)

П.П. За силата на опън - не, че някой е погледнал експоната, и е преценил, че това му е силата, а просто преценка на дизайна и предназначението като цяло на този лък.

primitive:
Е като имам предвид 20 значи според мен там единствено може да е много малка дъгата на гърба, друг е въпроса с какво разполагаме. Бряст 25-30см е почти напълно плосък в рамките на лъка. А що се отнася до процента ранно към късно нарастване да така е, но това особено много важи и за другите дървета като осейджа, акацията и т.н. Принципно ранното/пролетно нарастване не трябва да е много повече от 1/3 от късното/лятно нарастване. Изключение правят кленовите и иглолистните като кедър, тис и др.

xenos:
Оф, извинявам се, глупости малко съм написал! Т.е. несвързани малко с тезата ми. :) Хубаво тръгнах от дебелината на годишните кръгове, ама забих в грешното правило ( то едно ли е, две ли са, че да ги запомниш)! Разбира се, че правилото за отношението пролетни-летни кръгове си е почти универсално.

Правилото, което исках всъщност да спомена, и което е по-важни за "белите" дървесини, е за плътността/броя на годишните кръгове на инч/сантиметър. 10 или 15 беше максималният брой на инч? Колкото по-малко са - толкова по-добре! А това става все по-трудно с увеличаването на диаметъра на дървото. Това всъщност ми беше мисълта! Моето дръвче на три сантиметра при дръжката има 4 слоя, така че по- голямата част от лъка ще е на 2 слоя! :)

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия