Привет на компанията с един ламърски въпрос в края на деня. От време навреме пострелвам и стигам до някои наблюдения. Най-първото и най-ценното е:
Няма да намериш стрела, ако я търсиш там, където я няма.
Второ наблюдение, което породи въпрос.

По принцип си стрелям така, както е на горната част от картинката, но четох, че монголци, японци, а може би и още някой, е ползвал захват при опъване на тетивата както е на долната картинка - с палец, заключен от показалеца и средния пръст. Всеки да се моли на своите си богове, лошо няма, но се замислих.
От беглите ми опити досега стигнах до истината, че изстрелите са по-точни и по-групирани, ако палецът и показалецът не притискат силно стрелата. В идеалния случай - въобще не я притискат, а само издърпват тетивата. В началото на опъването е лесно да ги държиш по-надалеко, но в края, когато стрелата е "пречупила" тетивата, пръстите притискат малко-много стрелата. И (ако е вярно наблюдението ми) - изтрелът отива малко напосоки. Замислих се защо са ползвали втория начин за опъване на лъка и ми светна, че по този начин дори и при рефлексните лъкове няма начин тетивата да ти притиска пръстите към стрелата.
Та... въпросът ми към уважаемата аудитория:
1. Вярно ли е наблюдението ми, че не е гут да се притиска стрелата? (Не че няма да го проверя и на практика, де)
2. Някой използва ли втория начин за теглене на тетивата и може ли да направи сравнение?
Дано съм се изразил ясно! Благодаря предварително за отговорите :)