Това с определянето на спайна на даден шафт досега си мислех, че го знам как става, но напоследък съм малко объркан, защото попаднах на противоречиви съвети!
Ето сега ти примерно казваш, че оставяш най-малкия, за да си сигурен, че няма по-малък спайн от него. Други (повечето на които съм попадал), правят обратното - гледат за най-големия! Извода, който съм си направил дотук е, че определянето на спайна на даден шафт има смисъл само ако той се съпостави с положението на стрелата при изстрел! Като гледаме динамиката на стрелата на забавен каданс, се вижда, че най-голямо значение има спайна, който е измерен от страната, перпендикулярна на равнината на жлеба на нока. Змиевидното огъване се извършва в тази посока, съответно този спайн ще влияе върху това дали стрелата ще е подходяща за лъка, колко бързо ще се стабилизира след изстрел и прочее!
Досега аз съм спазвал следното правило: измерва се спайна във всички посоки, избира се най-големия, маркира се шафта от тази страна, и жлеба на нока се поставя перпендикулярно на тази мярка (кок фидъра съответно се лепи върху нея). Това с избирането на най-големия спайн обаче, ми се струва че може да е останало от изработката на стрели от разцепено дърво - тогава той обикновено съвпада идеално със страната, педпендикулярна на равнината на годишните кръгове - посоката, в която стрелите ще се счупят най трудно (казват - "най-плътната и здрава част да контактува с лъка"), а селф ноковете няма да се разцепят лесно. Но моите стрели са от издънки - лескови, дрянови, бамбукови, тъй че това май не би трябвало да ме вълнува толкова?
И от тук ми изскочи следния въпрос: Дали тогава не мога да си избирам спайна според нуждата? Т.е. излиза, че с една и съща стрела мога да стрелям с различно силни лъкове, според това как ще ориентирам нока - по най-големия, или по най-малкия спайн ...или някъде между тях? Дали са правилни тия ми размишления, или има правила, които трябва да се спазват задължително?! Е това ми се ще да си изясня!
