Камени върхове за стрели

Започната от Quercus, Ноември 23, 2013, 02:44:23 PM

« назад - напред »

0 Потребители и 1 гост преглеждат тази тема.

Quercus

Здравейте, мога ли да попитам от къде мога да намеря така наречения "flint" (flint) за направата на върхове??

primitive

Така нареченият флинт е кремъка, който обикновено се образува при преминаванете на ледниците през варавикови полета, като движението и тежестта на ледника загряват варовика отдолу до невероятни температури и го превръщат в кремък. Ако бъркам моля да ме поправите.
До сега съм намирал кремък само във варовици. За съжаление кремъците са много видове и супер различни по качество и цвят. В северна българия кремъка сив и не е особено хубав, но доколкото знам този в родопите светло жълтеникаво кафяв на цвят е доста по-качествен. Най-качествения кремък е черния - не знам да има в БГ. Най-хубавият материал от това семейство /подходящо за върхове/ е обсидиана или вулканичното стъкло, който по обясними причини също не се среща у нас. Все пак специалистите могат да кажат. Иначе има доста други породи камъни които стават от рода на ахатоподобните и др. които също са подходящи.

xenos

#2
Интересна теория за генезиса на кремъка, primitive! Не бях я чувал. :)
Всъщност кремъка не е метаморфна (променена под някакви сили или причина) скала, а седиментна, която наистина се образува като включения във варовикови скали. Обсидианът не е от същото семейство, защото е вукланична, но да - перфектният материал за върхове. Според някои источници обсидиан може да се намери у нас, мисля някъде из Родопите, ако не се лъжа. Черен кремък има в България, дори в момента имам в каната до мен няколко къса. Проблема е, че се намира на сравнително малки парчета, но поне връх за стрела може да стане от тях.

Ето малко по-подробно съм писал за материалите за флинтнапинг (така се казва изкуството на изработка на такива върхове и остриета) в блога ми:
http://xenos-bushcraft.com/blog/2010/12/flintknapping-%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8/

xenos

П.П.

Всъщност ето два върха за свредел правени от мен, съответно от бежов никополски и черен шуменски кремък ;)

primitive

#4
Да, не се изразих правилно за обсидиана, имах предвид семейството на камъните подходящи за върхове и сечива. А да аз само тази теория за кремъка знам и ми звучи правдоподна защото в повечето случаи съм намирал кремъчните ядра във вид на конуси във варовика, но може и да не съм прав разбира се.
Радвам се, че има черен кремък и тук!

Admin

Почти съм сигурен, че от Кремък може да стане и добър заточващ камък когато е без шупли и достатъчно голям... освен всичко останало!

neven

Ухааааааааа... Тук навлезнахте дълбоко-дълбоко в моя територия!!! ;D
Кремъкът е изграден от SiO2+(ОН)група. Относителната му твърдост се доближава до 7 като на Кварца (SiO2), но поради наличието на хидроксилна група в състава е малко по-мек (таблица на Моос). За сравнение повечето от изкуствените абразиви (разните му там карборунди) са с твърдост 9-9,5 (максималната е 10 - диамант). За абразив би ставал, ако е поне малко зърнест, което не е често явление защото кремъкът се води аморфен, а не кристален SiO2 (кристалният SiO2 е кварц). Флинтът би бил сравнително мек абразив. За сравнение обикновеното желязо е с твърдост около 5,5, а стоманата 6 и малко над 6 (тук не включвам разбира се разните му там специални стомани от които правят специални рeзци, видии и пр.).
Относно произходът на кремъка:
Този във Врачанско, Шуменско и въобще сред кредно-палеоценските варовици на Северна България е с хемогенен характер. Намира се под формата на конкреции (ядки), които са образувани при диагенезата (уплътняването) на бившите седименти (утайки) и тяхното литифициране (превръщането им в скали). Добрата новина е, че кремъчните конкреции в мездренско (Мездренската свита на горната креда и долния палеоцен) са изградени основно от сив до черен флинт. В шуменско (забравих коя свита беше, но са кредни седименти) има черен, кафеникав и зеленикав флинт.
Относно т.нар. кафеникав или зеленикаво-кафяв кремък в Източните Родопи - това не е флинт. Това са опализирани фрагменти от дървета.
Обсидианът е вулканско стъкло, което няма никаква генетична връзка с флинта. Получава се при много бързо изстиване на кисели до средно-базични (с гранитен до андезитов състав) лави. Съставът му е доста сложен, но в основата са оксиди на Al, Fe, Ca, Mg, Mn, Na, K, Ti.

xenos

Благодаря за инфото! ;) Само да уточня, че кремъците (и подобните им скали) мисля се водят криптокристалинни (много фини кристалчета), а не аморфни. Аморфен е обсидиана.

neven

#8
Така е! Забележката е основателна!
Криптокристалинни са, но кристализират от аморфна - да речем най-общо гелоподобна маса.
Но пак, флинтът е изграден от SiO2, докато обсидианът е многокомпонентно стъкло. Те нямат нищо общо не само генетично и структурно, но и химически.
Но е добре да се знае, че:
1. Кремъкът сред варовиците в Северна България няма нищо общо с ледници. Там никога не е имало ледници. Всъщност кредно-палеоценските утайки са формирани на доста топло.
2. В България има изобилие на черен флинт. Мисля, че е добра новина за тези, които се интересуват.

primitive


xenos

Всъщност именно кристалинността е определяща за работните качества на даден кремък. При някои (като тукашния черен), кристалчетата явно са много малки, и повърхностите при отчупване са доста гладки и блестящи. Попадал съм на сиви и сиво-кафяви кремъци, които при отчупване правят матови и зърнисти на допир повърхности. Някои от най-грубите дори приличат на по-фин базалт или кварцит.

Колкото по-фини са кристалчетата - толкова по-предвидими и чисти са фрактурите, и толкова по-лесно се работи с камъка. Грубите кремъци са доста трудни за работа и изискват по-голяма сила. Още ме наболяват от време на време първите фаланги на показалеца и средния пръст, защото преди време се опитвах да усвоявам pressure flaking с доста груб и твърд материал. :)

С тази криптокристалинна структура се обяснява и подобряването на качеството на термично третираните кремъци - има теория, че така кристалчетата се спояват по-добре помежду си, увеличавайки аморфността на скалата, което е гарант за по-чисти и правилни фрактури, както и по-малка необходима сила, за да се направят те.

Admin

Значи все пак структурата на кремъка е кристална. Това значи ли че може да се ползва за т.н. Гладило? или Финосване на остриета?

xenos

Една скорошна занимавка... Не съм забравил още как се правят! :)



primitive

Браво и стрелата и снимката си догодил!

xenos