Автор Тема: Прерийният лък - Що е то?  (Прочетена 2666 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен xenos

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 502
  • Arrows: +10/-0
  • Modern Abo
    • Профил
    • xenos::bushcraft
Прерийният лък - Що е то?
« -: януари 31, 2013, 11:54:07 am »
primitive    

Все пак е време да се запознаем с това чудо прерийният лък, понеже доста малко се знае за него пък и дори в чуждоезичните форуми трудно се намират по двама-трима които да са се занимавали по-обстойно и да са правили такива. Този тип лък така да се каже, е пренебрегван от повечето съвременни лъкоправци като неефективен или дори недостоен. На практика направата му никак не е по-проста от направата на дългите лъкове, а напротив, защото има няколко неща, които трябва да бъдат изпълнени перфектно, за да можете да кажете че имате прериен тип лък.
Да започнем с маааалко история. Кога се е появил той? Преди появата на коня в Сев. Америка всъщност не е съществувала необходимост от къси лъкове и лъковете са били доста по-дълги, но не прекалено. Повечето древни лъкве, както в Европа, така и в Сев. Америка обаче все пак не са били с размерите на Английския лонг боу, и не са надвишавали да речем 1,64 см, като е преобладавал размер от 1,55см. Което от своя страна е абсолютно достатъчно, за да може при опън от 28 инча или 71см дължина на стрелата до върха, да се получат едни прилични натоварвания на опъна от по 60-70 че понякога и повече либри. Това съотвено, ни дава един коефициент от разделянето на дължината на лъка на дължината на стрелата от 2,18 до 2,30 пъти дължината на стрелата, съдържаща се в дължината на лъка, при естественото условие, че лъкът работи дори и минално и в дръжката.
Какво обаче се получава при прерийните лъкове? Да вземем например за отправна точка типичната средна дължина на прерийните стрели от 22 инча или 56см и типичната дължина на този лък от 104-112см. Тук получаваме коефициент от 1,86 до 2. Тоест тук нямаме никакви излишества, а напротив недостиг в това отношение. Или иначе казано едно по-късо дърво трябва да извърши повече работа за дължината си и следователно е много по-малко толерантно откъм грешки при направата.
Простият принцип за сигурната направа на лъкове само от дърво гласи - дължината на лъка се определя от дължината на стрелата, като тя се удвои и според дървото или работеща или не дръжка се прибавят 10 или 20%.


primitive    

Което всъщно е много просто, при дължина на стрелата от 71см имаме 2х71=142 + 14,2 /10% за работеща дръжка/=156см. Моето мнение е че трудно ще измислим нещо по-добре от древните които не са "умеели да смятат" .
Та прерийният лък се появява след навлизането на коня и неговото по-широко разпространение към 1760г. Т.е. появила се е нужда от по-удобно оръжие, което да се използва в комбинация с новото мобилно средство - коня.
Предимства на новото оръжие: много по-късо е, по-леко и по-маневрено. По лесно се намира добра дървесина за един по-къс лък, работата по пренасянето и издялкването на оръжието е по-малко, като се има предвид че все още са се ползвали само каменни сечива. Освен това по-късите и съответно по-леки рамена се връщат доста по-бързо до изходното натегнато положение след отпускането на тетивата, или нивото на трептение в рамото на лъка е доста по-високо. Пак повтарям никак не е по-лесно да се направи.
Недостатъци: ако може всъщност това да бъде недостатък, то опъна е по-малък /което пък е удобно при конната стрелба/, главният недостатък е че трудно можете да получите повече от 50-55 либри тежест на тетивата, което пък на свой ред е напълно достатъчно както се оказва за повечето животни разпространени в северното полукълбо. Също така степента на следване на тетивата е по-голяма, което води до други негативи като прекомерна компресия на дървото и последващо забавяне на изстрела.
Като съпоставим предимствата и недостатъците се вижда, че все пак предимствата МАЙ са повече. Все пак хората, живеещи в прериите не са се примирили с недостатъците и са преминали към драстични мерки, които да подобрят качествата на лъка. За да решат наведнъж всичките проблеми на този лък, те са започнали да използват сухожилия, които са лепяли върху гърба на лъка. Те са добавяли не само тежест при опъна, но ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН са намалявали сета или стринг фолоуа на лъка от прекомерното натоварване, както са добавяли и скорост към изстрела. Нещо повече, прерийният лък не само че не пораснал в дължина, но и започнал да се скъсява още повече до да речем 90-96см при същия опън.


primitive    

Когато започнали да се използват рогата като материал, които са още по-добре пригодени за компресионното усилие, то дължината спаднала още повече, като най-късият прериен, рогов лък, ако не ме лъже паметта е дълъг 76см . Поставен при опън от 56 см, сами можете да си представите какво усилие на материалите съществува, а и при това положение коефициентът отива до 1,35 което е просто без аналог.
Интересното при конструкцията на този тип сложносъставен лък е пълното отсъствие на дървесно ядро. Сухожилията са лепени направо върху рогата. Тази конструкция се среща само и единствено в Сев. Америка.
Разбира се времето, необходимо за направата на рогов лък драстично се увеличавало и съответно неговата цена, като са можели да си го позволят само хора с престиж и значимо социално положение. Въпреки това този тип не е бил прекалено рядък според описанията на очевици от края на 17-ти и 18 век.
Обикновеният прериен лък е правен от доста видове дървета, като преобладаващо е било хикорито, следвано от ясен, дива череша, планинска черница и др. В южните равнини, естествено предпочитаното дърво е било осейдж оринджа, който по древните търговски маршрути понякога е достигал и доста на север, чак до земите на Чернокраките. Трябва да се има предвид, че никой от тези видове по латинско наименование не съвпада с дърветата, намиращи се в нашата страна. Като също така има и голяма разлика в техните специфични характеристики.
В повечето случаи, лъкът е правен от тънъки до средни по дебелина клони или млади дръвчета с диаметър от 4 до 8, максимум 12см, като те задължително са били отрязвани през зимата, разцепвани и обработвани приблизително до почти готов вид. Това е лесно обяснимо, понеже мокрото, сурово дърво е много по-лесно за обработка с каменни сечива. Проблемът идва от последващото сушене и възможността на така подготвеното дърво да се изметне и нацепи при напускането на влагата.


primitive    

Съответните принципи разбира се важат за всички дървета от нашите георафски ширини. В този случай, проблемът е бил решаван оп такъв начин - дървото е намазвано обилно с животинска мазнина, предимно меча мас или билозонова или еленова лой и е оставян бавно да съхне над огъня в типито. Също така е вкарван и в инипи, където отделящата се пара и топлината също способства процеса на сушенето. Съществувал и е още един вариант, при който дървото се е привързвало с обратен рефлекс в дръжката към по-дебел ствол и е оставяно така за няколко месеца. При екстремни обстоятелства намазаното дърво се е сушало над жарава, като постоянно се е добавяла нова мазнина и лъкът никога не се е оставял на едно място, а бил движен леко над въглените, за равномерно нагряване. Не си и помисляйте веднага след това да се опитвате да огъвете рамената. Дръвото е пресъхнало в по-голямата си част и е твърде крехко. Ще се счупи - трябва му поне една до две седмици покой, за да възстанови част от напусналата влага и да достигне равновесие със околната относителна влажност. Все пак мазнината ще забави този процес до известна степен. След това лъкът се е проверявал първо на пода и ако рамената се огъвали относително еднакво, то можела да му се постави тетива и да се тилерова внимателно и прецизно, без да се бърза, за да се получи подходящото правилно натоварване и огъване на рамената.


xenos    

Много полезна информация!
От прочетеното до тук ми се струва, че това е типа лък, който бих искал да имам - нещо между 130 и 150 см дължина, и сила 35-40 паунда. Ама като за абсолютно начинаещ, май ще е невъзможно достигането на такова майсторство!


Stilian Stefanov    

Наистина много полезна информация. Благодарности за положения труд. Моето мнение е,че това е съвършен лък,и то,заради своята простота.Това е информация събирана векове и компресирана в един файл.Нищо повече не му е нужно на човек,само нож,няколко стрели,и един прериен лък ... простете ми,размечтах си се…

Неактивен primitive

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 528
  • Arrows: +5/-1
    • Профил
Re: Прерийният лък - Що е то?
« Отговор #1 -: юни 07, 2018, 04:40:24 pm »
Ето малко сведения /един от начините/ за определянето на дължината на стрелата и лъка при лакота от изворите. Всъщност като се съпоставят начините водят до едни и същи измервания, защото винаги се определят спрямо тялото на конкретния човек.

Question:  What length did different sized men use for arrows?

Answer:  They used the distance on the left arm, from the elbow to the end of the middle finger and then over the finger and on to the knuckle.  That was the right length for an arrow.  So you see my arrows would be long ones.

The bow was made this way:  The hand grasped the wood where the middle was to be, then the first two fingers were put alongside the hand, and from this point five times the width of the hand as it grasped the wood would be the end of the bow from the middle.

In shooting the arrow, the cord was taken between the thumb and first finger and the cord was drawn back, never the bow shoved forward as some Indian tribes did.

Welch comment:  My own arrow and bow measurements were than taken and found to be, for the arrow 21 inches and for the bow, 48 inches.