Автор Тема: Приготвяне на рибен клей от есетрови мехури  (Прочетена 2618 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен nameless

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 263
  • Arrows: +10/-0
    • Профил
тук ще се опитам да проследя реда на приготвянето на рибен клей от пресни мехури от есетрови риби, или от вече изсушени (isinglass). или поне ще се опитам да съвместя моя и чуждия опит, и прилагането му на практика.

първо избираме количеството сушени мехури което сме решили да правим на лепило.



желателно е да се накъсат на възможно най дребни парченца (нямам снимка). сушения мехур има влакнеста структура и лесно се "отцепва". дребните парченца абсорбират по лесно водата в която ще бъдат накиснати впоследствие. при накисването мехурите трябва да са покрити добре с вода(аз ползвам дестилирана). преди използвах порцеланов или стъклен съд, но напоследък доста по удачно ми се струва полиетиленов плик. различни теории съм чел за времето на киснене, но опитно стигнах до не по малко от 36 часа, 48 е още по добре. добре накиснатите мехури стават отново бели - както в суров вид. много подобни са на юфка.





излишната вода в съда (плика) наподобява слуз. тъй като ми се е случвало да развалям мехури в по горещо време предпочитам целия процес на накисването да става в хладилник. по бавно но по сигурно. следва изцеждане на излишната вода. мехурите с които аз работя поемат до около два пъти повече вода от собственото си тегло. от тук насетне дали ще се работи с пресни или сушено-накиснати мехури процесите са едни и същи. следва намачкване. с идеално чисти ръце, или още по добре направо в плика.



колкото по хомогенна маса толкова по малко фири ще има при готовото лепило. трябва да стане като тесто.

намачкани и ненамачкани мехури.



следва процеса на "готвенето". може да се ползват различни съдове в зависимост от количеството лепило. аз ползвам порцелан и иенско стъкло, в съд на водна баня. водата едва ли прехвърля 50 градуса - вече карам на око. намачканата маса се поставя в съда и периодически се разбърква. започва бавно разтапяне, като прогресивно масата се втечнява. при нужда се добавя вода с температурата на самото лепило. ето и няколко снимки на самия процес









времето на приготвяне - различно. от 30 минути до над час. в зависимост от температурата на приготвяне, интензивността на разбъркване, гъстотата и количеството на лепилото, степента на намачкване и др. заострям вниманието, че може да се сгреши с желаната гъстота - тоест ако лепилото изглежда гъсто, при добавяне на вода в момента на почти пълното разтапяне чувствително става по рядко. по добре е да се сготви по гъсто и при нужда да се доразреди. не вярвам на теорията за предварително пресмятане на процентите лепило. при концентрация +50% е толкова гъсто, че е невъзможно да се прецеди. фирите които остават и засъхват по стените на съда, и при приготвянето или по цедката са неоправдани. идеалният вариант е да се работи на око и по усет

 
при повече настояване мехурите се разграждат почти 100%. но все пак част от тях е във формата на дребни ципици и люспици, и аз лично предпочитам да прецедя готовото лепило. преди използвах торбичка ушита от някаква бинтоподобна материя



по сетне започнах да използвам дамски чорапогащник (патент на невен)



когато лепилото е по рядко - за сухожилия например прецеждането става по лесно. естествено твърдите и неразтворени частици с малко топла вода могат да се върнат за "досготвяне"..... и сега идва най неприятното нещо. "изгонването" на хилядите микроскопични мехурчета с въздух от лепилото. нямам идея откъде идват. дали се съдържат в мехура и при готвенето се освобождават, или биват увлечени при самото готвене. факт е че ги има, и са негатив при лепилните процеси. ако лепилото е рядко - за грунд или сухожилия мехурчетата се отделят сравнително лесно. но ако лепилото е гъсто - мъка мъкааааа. сравнително добре работещ метод за мен е следния: оставям съда с готовото прецедено лепило на водна баня без да го бъркам. след няколко минути на повърхността се отделят мехурчетата и образуват пяна. изгребвам ги с лъжица или бъркалка. повтарям процеса няколко пъти. събраната пяна пък като се стопли отново (в нов съд) отделя отново на дъното чисто лепило. така почти нищо не се изхвърля, и нещата се движат някъде в "златната среда" - минимализиране на фирите, и на въздушните балончета. ето и малко снимки













сега вече е готово за работа. лепилото което остане в излишък може да се съхрани без проблем. чувал съм за варианта замразяване, но аз предпочитам изсушаването. след като желира в съда, го изваждам и нарязвам на ситни кубчета - горе-долу 5х5 мм. нареждам го върху полиетиленов плик.



и го изсушавам малко по ударно с вентилатор. риска в горещото време е, че много лесно може да се развали. печка тип духалка само на вентилатор е добър вариант. за 7-8 часа е сухо, и после още един ден на въздух за досушаване са достатъчни. получават се много красиви кехлибарени "перлички"



незнам никакви "оригинални" методи. това е опита ми - теорията която съм изчел и практиката която имам. до този момент нещата работят добре за мене, но нищо не пречи с ваша помощ да се доусъвършенстват. ще се радвам на всякакви дискусии относно рибния клей, защото наистина е велико лепило.

УСПЕХ В ПРИГОТВЯНЕТО


"The manufacture of composite bows requires skill, attention to detail and patience." -  Adam Karpowicz